Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
Така че следвайки този мъдър съвет, вместо да купя за Сузи цяла бутилка шампанско от 750 мл, аз й купих половинка — от 500 мл. И освен това, вместо да купя към шампанското скъпи кроасанчета от френската сладкарница, снощи ги направих сама — от онова много специално тесто, дето го продават напълно готово в тубички.
А довечера ще празнуваме рождения ден на Сузи на ресторант — в „Терадза“ — заедно с братовчедите й Финела и Таркуин. Ако трябва да бъдем честни, тази вечеря ще е доста скъпа. Но пък в това няма нищо нередно, защото то се смята за споделяне на залък хляб с приятели. (Само дето в „Терадза“ хлябът е замесен с „изсушени на слънце домати“, нарича се „фокаджа“ и струва 4.50 лири за панерче залчета.)
Финела и Таркуин звънват на вратата в шест вечерта и в мига, в който ги вижда, Сузи започва да скимти и да подскача като малко кученце от радост и нетърпеливо очакване. Оставам в стаята си, за да си довърша гримирането, като отлагам колкото се може повече момента, когато ще трябва да изляза и да им кажа „здрасти“. Не си падам особено много по Финела и Таркуин. Истината е, че ги смятам за малко нещо откачени. И двамата са изключително кльощави — но не по манекенски кльошави, а по-скоро като скелети — и имат еднакви, леко издадени напред горни зъби. Финела все пак полага известни усилия по отношение на облеклото и грима, благодарение на което не изглежда ПРЕКАЛЕНО зле. Ако трябва да бъда честна обаче, Таркуин наистина прилича на белка. Или май беше невестулка? Както и да е — на някакво кльощаво диво животинче с издължено тяло и ситнички кости. На всичкото отгоре двамата правят и доста откачени неща заедно. Обикалят из града на тандем, примерно. Или пък се появяват облечени в еднакви жилетки, дето им ги била изплела престарялата им бавачка. И си говорят на някакъв техен си език, дето никой друг не им го разбира. За тях сандвичите например са „вичи“. На всичко, което се пие, му викат „питка“ — било от „напитка“ (с изключение на водата, която е „хаш-две-о“ — това пък било от химическата й формула Н2О). Ей Богу, на моменти всички тези „питки“ и „вичета“ започват да те дразнят до побъркване.
Но Сузи ги обожава. Като малка е прекарвала всички лета с тях, в Шотландия, и просто не е в състояние да забележи, че нещо, меко казано, не им е наред. А най-ужасното е, че И ТЯ започва да говори за „питки“ и „вичета“, когато е с тях. Направо откачам!
Както и да е, нищо не може да се направи — и ето ги сега двамата тук. Свършвам със спиралата и ставам, за да се огледам в цял ръст в огледалото. Доволна съм от онова, което виждам. Облечена съм в наистина изискани черна блузка и черни панталони, а около врата ми е преметнат уж небрежно моят прелестен — моят НЕВЕРОЯТНО СЕКСИ — шал от „Дени енд Джордж“. Господи, страхотно случих с тази покупка! Изглежда направо фантастично!
Помотавам се още малко, после решително отварям вратата на стаята си и излизам в хола.
— О, Беки! — приветства ме Сузи със светнал поглед.
Седи с кръстосани крака на пода в малкото антре при входната врата и трескаво разкъсва опаковката на подаръка, който е получила, а Финела и Таркуин стърчат над нея и я зяпат. Слава Богу, днес не носят еднакви жилетки, но пък Финела е облечена в някаква странна червена пола от мъхест туид, а двуредният костюм на Таркуин изглежда така, сякаш е бил ушит през Втората световна война.
— Здрасти! — казвам и им лепвам по една любезна почти въздушна целувка по бузата.
— Ооо! Уаууу! — изписква Сузи, като изважда отхартията някаква картина в старинна позлатена рамка. — Не мога да повярвам! НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ!!! — повтаря тя като развален грамофон, вдигнала сияещи очи към Финела и Таркуин.
Надничам заинтригувано през рамото й, за да видя какво чак толкова не може да повярва. Да си призная, изобщо не съм впечатлена. Като начало, доста шантава цветова гама — мърляво зелено и кафяво в различни нюанси. И пак като начало — някакъв си кон, застанал неподвижно насред някакво си поле. Добре де, не можеше ли поне да прескача ограда с развята грива или да се е вдигнал на задните си крака е отметната глава, или изобщо нещо подобно? Или пък да препуска в Хайд Парк, яхнат от ездачка, облечена в някоя от онези прелестни рокли в стил „Гордост и предразсъдъци“?