Играчите на не-А

Мълчание. Следовника вероятно го наблюдаваше, защото в сенчестата маса вече нямаше движение. Напрежението на Госейн започна да намалява. Взря се в своя противник и настроението му се промени.

Всъщност, какво ли можеше да му стори Следовника?

Предпазливо отклони поглед за миг, за да види какво става наоколо. Ако предстоеше сблъсък, искаше да си избере възможно най-добрата позиция.

Лийдж не помръдваше. Тялото й беше вдървено, очите — необичайно разширени. Забеляза неизменното излъчване на тревога от нея. Не му се вярваше тя да се безпокои само за собствената си безопасност. Вече бе обвързала съдбата си с неговата. Отхвърли всякакви съмнения, че Лийдж може да го застраши с нещо.

Изви очи към коридора, водещ до пилотската кабина. И за частица от секундата загуби от поглед Следовника. Веднага се обърна. Провери каквото искаше — вратата беше прекалено вдясно и трябваше да се завърти, за да я наблюдава.

Започна да отстъпва към стената зад себе си. Движеше се бавно. Прехвърляше през ума си вероятните източници на опасност. Янар. Допълнителният му мозък бързо го откри — още беше в кабината и излъчваше неприязън. Госейн се усмихна невесело. Лесно си представи какво зло би могъл да му стори онзи мъж в някой крайно неподходящ момент.

Представи си по памет стената зад гърба си. Имаше решетка на климатичната система — точно от каквото се нуждаеше. Леко се завъртя, за да повява въздушната струя право в гърба му. Опря едното си ходило на стената.

Щом направи каквото можеше, загледа изпитателно своя враг.

Човек ли е? Не беше за вярване, че човешкото тяло може да се явява толкова смътно, безплътно. Тъмнината пред него беше лишена от форма. Взря се по-съсредоточено и забеляза, че сянката потрепва. В един миг се промени и стана още по-неясна по краищата, после отново запълни предишния обем, сякаш нещо тласкаше напред черната мъгла.

Госейн проникна предпазливо с допълнителния си мозък в сянката. Беше нащрек и готов да потисне мощни енергийни потоци.

Но не срещна нищо.

Измина вече привичният дълъг миг, докато „снима“ нещото пред себе си. Пак нищо. В съзнанието му не се появи никакъв образ. По-точно — нямаше нормален образ. Допълнителният му мозък усещаше въздух на мястото на сянката, но не откри нищо друго в нея.