Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
Малцина биха се осмелили да прекъснат Озеров, но Трейси го направи. След като влезе в кафенето, тя забеляза Аркадин, отправи се с уверени крачки към масата им и каза с мекия си английски акцент:
— О, здравейте, не очаквах да ви срещна тук.
Озеров спря насред започнатата тирада и й хвърли заплашителен поглед, който би накарал повечето хора да се вкаменят. Трейси само се усмихна още по-широко и като придърпа един стол от близката маса, рече:
— Нали няма да имате нищо против да седна при вас? — Седна и си поръча кафе, преди някой от двамата да произнесе и дума.
Веднага след като келнерът се отдалечи, лицето на Озеров страховито потъмня.
— Слушайте, не знам коя сте и защо сте тук, но имаме важна работа.
— Виждам — отвърна равнодушно Трейси и махна с ръка. — Продължавайте, не ми обръщайте внимание.
Озеров блъсна назад стола си и процеди през зъби:
— Разкарайте се, госпожо.
— Спокойно — започна Аркадин.
— А ти си затваряй устата. — Озеров стана и се наведе над масата. — Ако не напуснете веднага, в същата тази секунда, ще изхвърля навън хубавия ви малък задник.
Трейси го изгледа, без да мигне.
— Не е нужно да използвате такъв език.
— Тя е права, Озеров. Аз ще я изпратя…
Но в същия момент Трейси хвана края на вратовръзката на Озеров, която заплашваше да се потопи в кафето й, и той се хвърли срещу нея, сграбчи я за яката и я изправи на крака. Копринената й блуза се разкъса, а невъздържаната постъпка привлече ненужно вниманието на клиентите и персонала. Задачата им трябваше да бъде изпълнена с най-малък шум, а Озеров я проваляше.
Аркадин се изправи и тихо рече:
— Пусни я. — Когато Озеров продължи да я държи, добави още по-тихо: — Пусни я, или още тук ще те наръгам.
Озеров сведе очи към острието на автоматичния нож, който Аркадин беше насочил към черния му дроб. Лицето му стана още по-тъмночервено, в гневните му очи проблесна нещо зловещо.
— Няма да забравя това — каза с леден тон и я пусна.
Тъй като продължаваше да гледа Трейси в лицето, не стана ясно на кого го казва, но Аркадин предположи, че се отнасяше и за двамата. Преди да се случи нещо още по-лошо, Аркадин заобиколи масата, хвана Трейси за лакътя и я изведе от кафенето.
Снежната виелица продължаваше с пълна сила и почти веднага косите и раменете им побеляха.
— Е, това беше интересно — рече тя.
Аркадин се вгледа в лицето й, но не забеляза страх.
— Опасявам се, че си спечелихте много лош враг.
— Върнете се вътре — каза Трейси, като че ли не го беше чула. — Без палто ще умрете от студ.
— Мисля, че не разбирате…
— Знаете ли къде е „Дома“?
Той примигна. Тя не слушаше ли какво й се казва? Ала приливът, върху който се носеше Трейси, го отвеждаше все по-далече от познатия бряг.
— Ресторантът на крайбрежния булевард, където е Ермитажът ли? Всички го знаят.
— В осем часа довечера. — Хвърли му една от патентованите си усмивки и го остави сред снега под погледа на разгневения Озеров.
Момичето, което беше взел погрешно за Трейси, си бе отишло, но Аркадин все още различаваше мокрите следи от стъпките й в пясъка, отвъд линията, до която стигаха вълните. Сега във водата имаше медузи, бяха като от млечно стъкло и лъскави. В далечината мексиканка пееше по радиото тъжна ранчера5, а медузите като че ли се поклащаха в такт с музиката. Падаше нощ и черното небе пред него се обсипа със звезди. Аркадин се върна в манастира, за да запали свещи вместо електрически крушки и да слуша ранчера, вместо да пусне телевизора. Само за една нощ Мексико като че ли беше влязло в кръвта му.
Започвам да разбирам защо Аркадин и Озеров са смъртни врагове — каза си Борн, когато вдигна глава от бележника на Перлис. — Омразата е силно чувство, кара иначе умни хора да изглупяват, или най-малкото ги прави по-невнимателни. Може би най-после открих ахилесовата пета на Аркадин.
За момента беше прочел достатъчно. Затвори капака на депозитната кутия, прибра бележника в джоба си и натисна звънеца, за да покаже, че е приключил. Макар на пръв поглед да беше странно, че Перлис е използвал такъв старомоден метод, за да запише онова, което очевидно е считал за изключително важна информация, при по-задълбочен размисъл човек можеше да стигне до заключението, че в това има безупречна логика. Електронните медии бяха прекалено уязвими от незаконно проникване в тях по толкова много начини, че отговорът наистина беше написаният на ръка текст. Съхраняван в трезор, той беше в пълна безопасност и при нужда можеше да бъде безвъзвратно унищожен само с клечка кибрит. Днес пренебрегването на модерните технологии често пъти е най-добрата защита от компютърни хакери, които могат да проникнат и в най-съвършените електронни мрежи и да възстановяват файлове, считани за изтрити.
5
Мексиканска песен, изпълнявана от един певец в съпровод на китара. — Бел.прев.