Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Много малко, както сме се разбрали още навремето.

— Според теб това колко струва?

— Най-малко сто сестерции.

— Да, мисля, че е нещо такова. Значи тя е пестила, за да си го купи.

— Така трябва да е сторила.

— И какво следва да заключим?

— Че има слабост към Помпей, както повечето момичета в нейните среди. Предполагам, че точно в този момент десетина девойки са се скупчили около някое подобно изображение на все същия човек и заедно с Юлия стенат и въздишат, докато Сервилия се прави на заспала, а Брут се труди над поредното си резюме.

— За човек, който цял живот е спазвал коректния тон, майко, ти си доста осведомена за хорското държание.

— Това, че съм била достатъчно умна, за да не върша глупости, не означава, че съм неспособна да отлича глупостта у другите — сопна се Аврелия.

— И защо си решила да ми покажеш това?

— Ами. — Тя седна отново. — Като цяло трябва да отбележа, че Юлия не е глупава. Все пак аз съм й баба! Когато намерих това — посочи тя бюста, — си дадох сметка, че е време да погледнем на Юлия от друга гледна точка. Ние сякаш забравяме, че тя е пораснала. Догодина ще навърши осемнайсет и ще се омъжи за Брут. Обаче аз съм против сватбата.

— Защо?

— Юлия не го обича.

— Любовта не влиза в брачните договори, майко — напомни й Цезар.

— Знам, пък и не съм склонна да бъда сантиментална. Ти не познаваш добре Юлия. Виждаш я често, но пред теб тя показва лице различно от това, което знам аз. Юлия те обожава. Ако поискаш от нея да си прободе сърцето, вероятно ще го стори.

— Пепел ти на устата! — смути се от думите й Цезар.

— Не, говоря сериозно. Като знам как разсъждава Юлия, ако ти наистина я помолиш, тя би решила, че смъртта й е необходима за твоята кариера. Тя е все едно Ифигения в Авлида. Ако смъртта й би дала тласък на твоите платна, би се втурнала към нея, без дори да се замисли за себе си. И точно това — подчерта Аврелия — обяснява поведението й спрямо Брут. Убедена съм. Юлия ще стори всичко, за да ти угоди, би била готова да прекара петдесет години под един покрив с Брут, само той да е жив и здрав. Но няма да е щастлива съпруга.

— Е, това не бих могъл да го понеса! — възкликна Цезар и остави бюста на масата.

— Не съм и мислила противното.

— Никога дума не е споменавала.

— Няма и да спомене. Брут е наследник на баснословно богата фамилия. Юлия знае, че ако се омъжи за него, ще закрепи твоето обществено положение.

— Ще говоря с нея още утре — обеща Цезар.

— Не, да не си посмял. Тя ще реши, че си усетил нежеланието й, и ще се чуди как да те убеди в противното.

— Тогава какво да направя?

Аврелия хитро се усмихна и каза: