Белият нинджа (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част II)». Краткое содержание книги:
— Генералът или този, който се е обадил, настоял за среща някъде из пущинаците на Мериленд — според него там изтичала важната информация… — Брандинг отново се изсмя: — На Хау ще му се наложи да върти волана поне час и половина, тъй като днес е почивният ден на шофьора му и волю-неволю трябва да кара сам. А там ще му се наложи да чака приблизително още един час, докато се увери, че генералът е бил задържан от нещо по-спешно… Деветдесет минути за обратния път и толкоз — приемът вече ще е приключил!
Наближаваше осем — часът, в който най-тежките задръствания по улиците на Вашингтон вече са отминали, а прожекторите пред многобройните паметници — току-що запалени. „Най-привлекателният час на денонощието“, помисли си Брандинг. Ако човек се намира в Ню Йорк, той вече е тръгнал за някое от представленията на Бродуей; ако е в Париж — придвижва се към операта по булевард „Осман“; ако е в Токио — гледа някое модно ревю на открито в Ропонги, а после отива на вечеря в един от блестящите ресторанти наоколо.
А тук, във Вашингтон, те се насочваха към седалището на властта — Белия дом. Брандинг винаги се вълнуваше при посещенията си там, постоянно си задаваше въпроса дали някога и той ще влезе в Овалния кабинет в качеството си на върховен ръководител на тази страна. Никога не забравяше, че именно с тази цел бе навлязъл в голямата политика.
Знаеше, че успешното прокарване на проектозакона АСКП ще демонстрира още веднъж политическото му умение и ловкото боравене с лостовете на властта, а това ще му открие широка пътека към кандидатурата за следващите президентски избори, от които го деляха по-малко от две години.
— За пръв път съм свидетел на толкова силно влияние на един човек върху партията, Кук — призна му Лес Милър, председателят на Републиканската партия. — Твоят законопроект е само последният щрих върху картината. Дори най-консервативно настроените ни старци са омагьосани от теб! На четири очи са ми признавали, че от години те държат под око, но сега направо ги шашкаш! Обществото отдавна е уморено от човека, който обитава Белия дом в момента. Нашата партия не може да бъде ръководена от президент, който се оказа по-голям демократ от самите демократи!
— Ще ти кажа, че последната ти реч в Сената ги накара да вземат окончателното решение. И те, както и аз, видяха в нея нова и фундаментална платформа, която ще върне партията на здравите консервативни позиции. Вече е време да помислим за предизборната ти кампания. Навременната организация означава наполовина спечелена битка. Колкото по-скоро дадеш съгласието си, толкова по-бързо ще преустроя партийната машина на предизборни релси. Това е положението, Кук. Ние вярваме в теб.
— Господи! — извика Шизей. — Забравих си чантата! Все едно и също, но мисля, че го върша нарочно… Мразя официалните чантички!
— Няма проблеми — каза Брандинг и плавно обърна лимузината в обратна посока. — Колкото по-късно се появим на приема, толкова по-голямо впечатление ще направим.
— Мислех, че точно това се стремиш да избегнеш — обърна се да го погледне Шизей.
— Виж се в огледалото, скъпа — отвърна Брандинг. — Дори слепец ще те забележи в този тоалет! — Спря до тротоара пред къщата й и поклати глава: — От стратегията няма полза, ако не е в състояние да се променя. Затова и аз промених своята. — Видял озадаченото й лице, той се наведе и я целуна по устата: — Хайде, бягай да си вземеш чантата. Иначе рискуваш да пропуснеш финала на тази забележителна вечер!
Шизей изкачи стъпалата и бръкна в джоба си за ключа. Миг по-късно изчезна в тъмната вътрешност на къщата.
В антрето спря, пусна ключа в джоба си и събу обувките е висок ток. После безшумно заизкачва стълбите към спалнята си на горния етаж.
Коридорът горе беше тъмен. Вратата на спалнята й беше открехната както я беше оставила, но през отвора проникваше лъч бледа светлина.
Шизей се плъзна покрай махагоновите перила и безшумно подмина вратата, без да прави опит да наднича вътре. Влезе в съседното помещение — също спалня, което беше отвъд голямата обща баня.
Именно през банята проникна в собствената си спалня. Оттук имаше възможност да огледа цялото помещение. Върху мраморната плоча на тоалетната масичка видя официалната си чанта — точно там, където я беше оставила. Чекмеджетата на античния буков скрин бяха струпани едно върху друго, съдържанието им бе разпиляно по ориенталския килим и полирания до блясък паркет.