Ритуали на съзряването
- Автор: Бътлър Октавия
- Серия: Ксеногенезис #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-244-8
- Переводчик: Владимир Полеганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ритуали на съзряването». Краткое содержание книги:
непохватността му.
Отправи се в посока, обратна на реката: към дълбоката гора, към мрака, в
който той можеше да вижда, а хората – не. Топлината на телата им
излъчваше сияние, за което те бяха слепи. Акин също сияеше и използва
това, заедно с топлинната светлина на растенията, като ориентир. За първи
път в живота си се радваше, че човеците не притежават тази способност.
А те го откриха и без нея.
Той бягаше колкото бързо можеше. Дъждът спря и вече единствено звуците на
насекоми и жаби прикриваха грешките му. Явно те не бяха достатъчни. Един
от мъжете го чу. Той видя как мъжът се върти, за да чуе по-добре.
Замръзна, надявайки се, че ще остане незабелязан, както беше полу-скрит
от листата на няколко ниски растения.
– Ето го! – викна мъжът. – Намерих го!
Акин тръгна да лази към едно голямо дърво с надеждата, че мъжът ще се
спъне във висящите лиани или в някой голям корен. Но от другата страна на
дървото друг мъж се движеше слепешката по посока на вика. Почти със
сигурност този не видя Акин. Май не виждаше и дървото. Спъна се в Акин,
залитна към дървото, завъртя се, разпери ръце и ги размаха почти като
плувец. Акин беше твърде бавен, за да избяга от опипващите ръце.
Хванаха го, провериха го целия за наранявания грубо, вдигнаха го и го
отнесоха.
– Държа го – извика мъжът. – Добре е. Само е мокър и студен на пипане.
Акин не беше студен. Нормалната му телесна температура беше малко по-
ниска от тази на мъжа обаче и затова кожата му за хората винаги беше
хладна на допир.
Акин се отпусна уморено в ръцете на мъжа. Нямаше изход. Дори и през
нощта, когато зрителните му способнос-ти му даваха преднина. Нямаше как
да избяга от възрастни мъже, решени да го задържат.
Как да постъпи тогава? Как да се предпази от непредвидимото им насилие?
Как да оцелее поне докато го продадат?
Облегна глава на рамото на мъжа и затвори очи. Може би нямаше как да се
спаси. Може би не му оставаше нищо друго, освен да чака да го убият.
Мъжът, който го носеше, започна да разтрива гърба му със свободната си
ръка.
– Горкото дете. Трепериш адски силно. Дано тези глупаци не са те
разболели. Какво ли разбираме и ние от гледането на болно дете… или на
здраво дори.
Той си мърмореше на себе си, но поне не обвиняваше Акин за случилото се.
А и не го беше вдигнал за ръката или крака. Това беше приятна промяна. На
Акин му се искаше да се осмели да помоли мъжа да не го гали. Галенето по
гърба беше равно на това, да търкат очите ти, а те да не могат да се
предпазят чрез затваряне.
Но все пак това беше проява на нежност от страна на мъжа.
Акин го погледна с любопитство. Имаше най-късите и най-светли коса и
брада в групата. И двете бяха медни на цвят и впечатляващи. Той не беше
онзи, който бе ударил Тино. Спеше, когато приятелите му се опитаха да
отровят Акин. В лодката седеше зад Акин и само гребеше, почиваше си или
изгребваше вода. С изключение на проявата на краткотрайно любопитство, не
беше обръщал особено внимание на Акин. Сега обаче го беше хванал удобно,
подкрепяше тялото му и го оставяше да се държи сам, вместо да го стиска
до задушаване. Вече беше престанал и да го разтрива и Акин се чувстваше
добре. Ако мъжът му позволеше, щеше да се придържа към него. Може би с
негова помощ щеше да оцелее до продажбата си.
4
Акин спа при червенокосия мъж до сутринта. Просто го изчака да нагласи
постелката си под новоиздигнатия заслон и да легне. След това Акин отиде
до постелката, лазейки, и легна до него. Мъжът повдигна глава, намръщи му
се и каза:
– Добре, хлапе, но само ако слушаш.
На следващата сутрин, докато червенокосият мъж споделяше оскъдната си
закуска с Акин, похитителят му започна да повръща кръв и припадна.
Акин го наблюдаваше изплашено зад червенокосия мъж. Това не би трябвало
да се случва. Не би трябвало да се случва! Акин се сви, дишаше тежко и
трепереше. Мъжът изпитваше болка, кървеше, беше зле, а всичко, което
приятелите му можеха да направят, бе да му помогнат да легне по гръб и да
обърне главата си настрани, за да гълта обратно кръвта си.