Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Крис застана пред нея.
— Надявам се, че не пушиш пура.
— Какво? — тя го изгледа така, както хората в цирка гледат тринайсетия заек, излязъл от цилиндъра на фокусника. Всичко бе прекалено невероятно, за да е истина.
— Искам да кажа, сама ли си — поясни Крис.
Сийв Гуарда гледаше отрязаната глава на своя брат в краката си и се питаше какво, за бога, се е случило. Даяна Минг и той бяха коленичили край живия плет зад църквата „Света Троица“ в Ню Канаан, заедно с тях беше и Харви Блокър, детективът от градската полиция, натоварен с разследването на случая.
Той бе масивен мъж със зачервени очи и късо подстригана коса с неопределен жълтеникавосив цвят. В единия ъгъл на устата си имаше херпес, който непрестанно изследваше с език.
— За пръв път виждам подобно нещо — говореше той в момента. — Главата е тук в градината, а останалата част от трупа — вътре в църквата — той изпъшка, премествайки тежестта си от единия крак на другия. — Както сигурно сте забелязали, имало е кратка борба.
— Не са ли видели някой да влиза в ризницата? — попита Сийв. Заседналата в гърлото му буца го задушаваше.
Блокър поклати глава.
— Разпитахме много хора. Отец Донели е видял брат ви да отива там, но това е било съвсем обичайно — той е имал навика да се уединява за известно време след месата и поради това отец Донели не заподозрял нищо нередно.
Сийв не откъсваше поглед от странните вълнообразни очертания по срязаната плът на врата на брат му и се опитваше да разгадае техния смисъл.
— Но след като минал един час — продължи Блокър, — а отец Гуарда бил все още вътре, отец Донели отишъл да провери какво става. Тогава намерил тялото и се обадил на нас.
Те заобиколиха църквата, минаха през един от страничните входове и влязоха в ризницата.
Доминик лежеше на дясната си страна. Зловещата, свръхестествена гледка на тяло без глава плашеше. „Това не е моят брат, каза си Сийв. Не е възможно това да е Дом.“
— Разбирате ли нещо, Блокър?
Детективът потри нос с дебелия си показалец.
— Абсолютно нищо, да ме вземат мътните. Кой ще вземе да убива свещеник? Не виждам никакъв смисъл.
— Може би е някой психопат? — каза Даяна Минг.
Блокър вдигна рамене.
— Нищо чудно. Вече ги има какви ли не. — Той с пъшкане разтърка изтръпналите си бедра; изглежда клякането при огледа на главата не му бе допаднало особено. — Е, поне до момента сторихме всичко по силите ни. Но ако трябва да бъда откровен с вас, лейтенант, по всичко изглежда, че разследването скоро ще се окаже в задънена улица.
Междувременно Сийв се бе привел над тялото и го изучаваше сантиметър по сантиметър със зоркостта на колекционер, разглеждащ рядък екземпляр. Каквото и да се случеше в живота му от тук нататък, той искаше да запомни този момент завинаги.
Блокър махна с ръка на хората от съдебната експертиза:
— Готово, ваш ред е сега.
— Момент — каза Сийв, — мога ли да остана за малко насаме с брат си?
Блокър подръпна крайчеца на ухото си.
— Разбира се, защо не. Хайде, момчета — обърна се той към останалите. — Да излезем навън.
Когато остана сам, Сийв извади от обичайното място в страничния си джоб един малък несесер. Когато разтвори ципа, вътре лъсна набор от миниатюрни метални инструменти, които бе събирал през годините — оръдията на неговия занаят.
Той избра чифт фини пинцети, протегна ръка и леко ги вкара в десния джоб на своя брат. Когато се навеждаше над трупа, Сийв бе съзрял вътре нещо, което никой от правостоящите не можеше да види — тънка бяла ивица. Ако това бе листче хартия, пинцетите щяха да го извадят.
Миг по-късно то вече бе в ръцете му. Пъхна го в джоба си и тъкмо се канеше да прибере несесера, когато два от пръстите на дясната ръка на Дом привлякоха вниманието му с неестественото си положение. Той ги подбутна с върха на пинцетите и установи, че са счупени със силен, рязък удар.
После, взирайки се по-внимателно, забеляза и още нещо. Като извади от своя комплект четчица, с каквато жените си слагат руж, той бързо събра в едно найлоново пликче онова, което се намираше по върховете на пръстите. Накрая стана, прибра всичко и излезе от ризницата.
— Детектив Блокър, много съм ви признателен за всичко, което направихте. — Той нарочно не погледна как екипът на съдебната експертиза пристъпи към задълженията си.
— Това ми е работата — отвърна Блокър. — Благодаря, все пак. Напоследък никой не се сеща да благодари на полицията.