Мрежата
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Net Force #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 954-733-125-6
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мрежата». Краткое содержание книги:
Компютрите са новата суперсила. Който контролира тях, контролира света. Конгресът създава нова агенция за сигурност в рамките на ФБР — Мрежата. Поредица от атентати срещу шефове на Мрежата застрашава лидерските позиции на Америка.
Мафиотски босове, активисти на ИРА, чеченци, кибертерористи и руски наемници се оказват забъркани в заговор с непредсказуема развръзка.
„С «Мрежата» Том Кланси разкрива бъдещето на разузнавателните служби и прави чудесен подарък на своите почитатели — стопроцентов бестселър.“
Пъблишърс Уикли
— Осем и двайсет и две, сър.
Този път полковникът само кимна. Нямаше смисъл да прави забележка на Фернандес. Двамата се познаваха достатъчно добре. Провери отново, вече за кой ли път, пълнителите на автомата.
Имаше чувството, че е попаднал в задръстване в час пик…
Нямаше ли да има край това тягостно очакване? Да става най-после каквото има да става…
13
Понеделник, 20.09.2010, по обяд
Грозни
Владимир Плеханов седеше под сянката на едно дърво, опрял гръб на обрасла с мъх скала, вдъхваше дълбоко свежия мирис на горска растителност и се наслаждаваше на спокойствието си. Отпи глътка вода от туристическата манерка и с любопитство се загледа в мравките, които щъкаха нагоре-надолу по ствола, като заобикаляха капчиците смола. Една от забързаните работнички не беше достатъчно предпазлива и крачетата й попаднаха в една от капчиците. Дребосъчето се бореше отчаяно, но нямаше особени изгледи за успех.
Така че след няколко милиона години някой щеше да намери късче кехлибар с малката мравчица вътре и да се замисли за миг над преходността на живота и земните усилия.
Плеханов се поусмихна, протегна ръка и освободи с връхчето на нокътя си малкото, безпомощно създание. Мравката спря, поозърна се и пак хукна нанякъде. Какви ли мисли бяха минали през главицата й? Дали изобщо се питаше откъде се беше взел тоя гигантски пръст, който я измъкна от клопката? Щеше ли да сподели преживяното изпитание с някоя от дружките си, които се суетяха наоколо? И как щеше да им представи фактите? Как щеше да обясни случилото се? С божествената намеса? С пръста на съдбата?
Размишленията му бяха прекъснати от появата на украинеца — стегнат здравеняк, обут в къси туристически панталони, с тениска, изопната върху мускулестите плещи. Имаше спортен вид и пристъпваше безшумно, но си личеше, че се чувства малко неловко. Той кимна на Плеханов и двамата размениха поздрави на руски.
— Интересен пейзаж сте си избрал… — огледа се украинецът.
— Виртуалната реалност ми дава тази възможност. Действителността присъства достатъчно в ежедневието ни, защо да не я пренасяме и тук? Обичам промени в обстановката…
— Струва ми се малко… прекалено тихо — подхвърли украинецът. — Но… Всеки си има предпочитания.
— Защо не поседнете?
Украинецът поклати глава.
— Благодаря, но трябва да се връщам…
— Е, както искате. Какви са новините?
— Американците са разкрили базата на терористите, които планираха нападение срещу посолството им. Смятат да действат незабавно.
— Крайно време беше… Май сме ги позатруднили повече, отколкото е било необходимо.
— Не разбирам… Защо просто не ги оставихме да проведат атаката?
— Щеше да се съсипе сградата, а няма смисъл — страната ви не е чак толкова богата… А можеха да пострадат и ваши невинни сънародници…
— Заговорниците също са мои сънародници.
— Но са банда терористи — сви рамене Плеханов. — Такива групировки са като бомба със закъснител — рано или късно всички покрай тях ще пострадат. По-добре да бъдат елиминирани своевременно — американците ще се погрижат за това. Което пък ще струва на самите американци доста време и усилия. Та както се казва, с един удар — два заека. Какво по-хубаво от това? Играеш ли билярд?
— Аха.
— Тогава си наясно, че да вкараш една-единствена топка все още не значи нищо особено в началото на играта. Важното е да си в добра позиция.
— Така е…
— Следователно, ако искаме да контролираме положението, трябва внимателно да подберем позициите си.
Украинецът само кимна — стегнато, по военен маниер.
— Както винаги съм впечатлен от разсъжденията ви, Владимир, но вече трябва да тръгвам.
— Е, драго ми беше, че се видяхме.
— Пак ще ви се обадя.
Плеханов изпрати с поглед отдалечаващия се мъж и извади от джоба часовника си. Той самият имаше още доста време — дали да не се поразходи малко? Замисли се над току-що чутото и потри ръце — нещата се нареждаха… Надигна се и пое по пътечката.