Така ми харесва

— Извинявам се за закъснението. Имаше доста дълга опашка в пощата — излъга той.

Обикновено не лъжеше и не изхвърляше писмата на хората, но нещо го накара да се разбунтува за това, че имаше работа.

— Както и да е, заповядайте. — Той остави консервата с хайвер на масата пред господин Касъл.

Известният редактор отлепи етикета от кутията и го залепи на масата, след което запрати хайвера в кошчето за хартия близо до вратата.

Моля?

Дан не беше сигурен дали да седне, или не. Очевидно имаха някаква среща и очевидно беше купил грешния вид хайвер, така че…

— Е, кажи ни какво мислиш за Мистъри Крац — прекъсна мислите му господин Касъл. — Всички тук мислят, че тя е като пророк, дори и жените! — Хората около масата се засмяха похотливо.

— Тя е луда секс богиня — извика Рандолф с пълна с бисквити уста.

Дан все още стоеше прав и се задушаваше в палтото си. Той седна на свободния стол до господин Касъл и се втренчи в празната чиния, където бяха бисквитите на Елиз.

— Мистъри и аз сме много добри приятели — каза той тихо. — Тя е много… преуспяла.

Хората в залата отново се изсмяха силно. Изведнъж Дан усети, че той не беше единственият там, който беше спал с Мистъри.

— Тя също е и добра поетеса — отбеляза Ребека. Имаше изострени като на елф уши. — Не мога да повярвам, че никога не е ходила на училище.

— Едно дете без родители, което никога не е ходило на училище и е отгледано от вълци, ще направи каквото и да е и по-късно ще напише за това. Нищо чудно, че вече е известна — отбеляза Зигфрид Касъл замечтано. Той нахвърля нещо на лилавия тефтер, който беше пред него на масата.

Дан си играеше с конците на джобовете на панталоните му. Не беше сигурен за какво е тази среща. Нуждаеше се единствено от една цигара и чаша кафе и да напише стихотворението за Елиз преди да забрави какво е искал да каже.

Той посочи немското копие на биографията на Мистъри.

— Не съм прочел все още нейната книга, но съм сигурен, че е добра.

Зигфрид Касъл все купчина листи от пода и ги хвърли на масата пред Дан.

— Всичко това е боклук и рядко вземаме нещо по милост. Но искам да го прочета все пак.

Дан погледна купчината. Винаги си беше мислил, че всичко в „Ред летър“ се случва с покорство и отстъпки.

— Тогава как го правите?

Всички се засмяха.

— Глупаво момче. Ние молим наши приятели да пишат разни неща или пък намираме неща, които харесваме, написани по стените на баните — заяви господин Касъл, като че ли това беше най-очевидното нещо на света.

Дан вдигна листите.

— Искате ли да сложа настрана онези, които сметна за добри? — попита той объркан.

— Просто ги прочети и след това ги изхвърли! — извика Зигфрид Касъл, а лицето му почервеня от яд. — Вън! Вън! — изкрещя той, сочейки вратата. Той взе празната чиния от бисквити от масата и я бутна към Дан. — Вън!