Перверзни игри

Учените трябва да изследват задълбочено това състояние. Прилича на зона между живота и смъртта, не по-малко стойностна от медитирането или какъвто и да било друг тип духовно изживяване.

Никога не бях разбирала табутата относно секса.

Още когато започнах да го практикувам на седемнадесет години, нямах особени задръжки и исках да опитвам. Винаги питах смело, интересувах се съвсем искрено – като невинно дете, на което му е интересна дадена тема. Наистина не проумявах защо трябва да е срамно, защо е нужно да се шушука, да се говори с недомлъвки, да има въздържание. Това беше адски вредно блокиране на съзнанието, пречеше на личностната изява, на емоционалния баланс и на постигането на задължителната доза щастие. Беше ми странно: хората бяха груби с лекота, а им беше трудно да признаят, че харесват нещо. Философстваха безспирно на теми като политика, бизнес, икономика, а ако станеше дума за секс или се правеха на велики с някакви просташки лафчета, или избягваха коментари.

Религията е виновна!

Тази велика, върховна, уникална власт върху мозъците на човеците! За религията няма непостижими неща.

Вярващият човек е марионетка, движена в угода на нечии интереси. Най-негативният завой на християнството и исляма е (опитът за) унищожаването на женското присъствие. Постепенното потъпкване на неговата важност, пренебрегването, омаловажаването, изтласкването, както и привнасянето на идеята за блудството; позиционирането на женскостта в периферията, където бива лишена от глас и публичност. Защо е било нужно да се изолира създанието, даващо живот и притежаващо безценна проницателност, съвършен усет и изумителна интуиция?

Всички знаем, че преди религиозното „омъжкостяване“ божествата са били предимно женски. Защо се е случило това? От страх, от несигурност – и от болестта, наречена власт.

Когато някой изрича неудобна истина, то най-лесно е да му се запуши устата.  Но колкото и опити да са правени в световен мащаб да се стъпче женската сила, това никога не се е случвало пълноценно.

За щастие.

Самите мъже знаят това и рано или късно опират до женското знание – за света, за хората, за стойностното, за дълбокото, за живота изобщо.

Женските създания ме вълнуваха. Обичах да гледам, да общувам, да съм интимно близка с жени. Винаги беше по-хубаво за мен да почувствам другата, да „вляза“ в нейната чувственост и да се слеят усещанията ни, да се прилепим като две същества, близки по природата си.

Имаше две жени, с които ми беше извънредно приятно – те се отличаваха от другите. Имаше и две прикрити проститутки, с които бях ходила „на повикване“, т.е. те ме викаха няколко пъти за тройка с мъж.

За мен това беше ужасно провокативен сюжет.

Работата е там, че от трите такива „сеанса“ мъжете останаха толкова очаровани от мен, че искаха личен контакт, а това никак не беше изгодно за жените, които разчитаха на доходи от дейността. Нещата бързо приключиха на това ниво, а и аз никога не съжалих, че съм го направила.