Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
Ето ви накратко, леко поокастрени откъм повторения, мислите на Уилям Ракъм, докато седи на своята пейка в парка „Сейнт Джеймс“. Ако вече сте отегчени до смърт, мога само да ви обещая, че в най-близко бъдеще предстои чукане, да не говорим, че по-нататък продължаваме с полудяване, отвличане и насилствена смърт.
Междувременно Ракъм е насилствено изтръгнат от мрачния си унес, защото чува, че някой го вика по име.
— Бил!
— Боже мили, наистина е Бил!
Уилям вдига очи. В главата му все още цари бъркотия и той се взира удивено в неочаквано изникналите пред него фигури на двамата му най-добри приятели. В Кеймбридж тримата бяха неразделни — той, Бодли и Ашуел.
— Не ни остава много, Бил — възкликва Бодли, — и ще празнуваме!
— Какво ще празнуваме? — пита Уилям.
— Всичко, Бил! Цялата благословена вакханалия на Коледа! Девици раждат по чудотворен начин в обори! Димящи планини от пудинг! Цели галони портвайн! И докато се усетиш, още една година си отишла!
— 1874 се оттегля добре напоена, да си похърква в постелята — допълва ухилено Ашуел, — а засуканата, млада 1875 стои на прага в трепетно очакване да й се случи същото като на предшественицата й.
Колко си приличат двамата с Бодли — с този техен вид на бивши колежани. Безукорно облечени, едновременно флегматични и лесно възбудими, с гладки лица и цилиндри, които са на светлинни години над всичко, което може да се купи от „Билингтън & Джой“. Действително, приличат си толкова много, че навремето Уилям, в състояние на крайно алкохолно опиянение, ги наричаше Башли и Одуел. Все пак, Ашуел се отличава от Бодли по това, че бакенбардите му са малко по-редки, бузите му не са толкова червени, и шкембето му е по-малко.
— Не сме те виждали от векове, Бил. Какви си ги вършил? Като изключим това, че си си подстригал косата?
Бодли и Ашуел се отпускат тежко на пейката до Уилям. После се привеждат едновременно напред и подпират брадички върху ръцете си, сключени над дръжките на бастуните — в гротескно изображение на подчертан интерес. Приличат на две еднакви каменни фигури, предназначени да украсяват водоливниците на някоя кула.
— Агнес не беше добре — отвръща Ракъм, — а нали трябва да поемам и този проклет бизнес.
Ето на, каза го; Бодли и Ашуел се опитват да го изкушат да бъде лекомислен — не е зле да подчертае, че не е в подходящо настроение. Или че поне ще им се наложи да го изкушават доста по-старателно.
— Ти внимавай бизнесът да не поеме теб — предупреждава го Ашуел.
— Представям си колко досаден ще бъдеш, ако започнеш да дрънкаш само за… ами за реколтата например.
— Няма страшно — успокоява го Уилям, който се страхува тъкмо от това.
— Къде по-добре е да поемеш нова реколта плахи млади красавици — изръмжава театрално Бодли и хвърля поглед към Ракъм и Ашуел в очакване на похвала за играта на думи.
— Много жалък опит — е единственият коментар на Ашуел.
— И така да е — изсумтява Бодли. — Хората плащат пари, за да слушат и по-големи глупости.
— Така или иначе, Бил — упорства Ашуел, — нека оставим за малко порнографията настрани. Не бива да допускаш Агнес да те откъсва от широкия поток на живота. Начинът, по който се тревожиш толкова много за една-единствена жена… ами че това е опасно. Ако караш така, ще стигнеш до… ъъъ, каква е думата, която ми се губи, Бодли?
— Любов, Ашуел. Лично аз предпочитам да си нямам вземане-даване с такива неща.
Бледа усмивка плъзва по лицето на Уилям. Продължавайте все така, стари приятели, галете самолюбието му!
— Сериозно, Бил, не допускай проблемите на Агнес да се превърнат в семейно проклятие. Нали знаеш, като в онези ужасни старомодни романи, в които разни побъркани женски изскачат от гардеробите. Трябва да осъзнаеш, че не си единственият мъж в подобно положение — ами че лудите съпруги са цели орди; половината от женското население на Лондон е направо за връзване. Дявол да го вземе, Бил — че ти си свободен човек! Няма смисъл да се криеш като стар язовец в дупката си.