Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
В онази паметна вечер след бурята той беше прочел в семейната Библия едно изречение, чийто истински смисъл му се изплъзваше и който сега изведнъж проумя: да презираш Божиите служители е голям грях. Днес Господ го викаше да се върне в Неговия дом. И той знаеше колко много усилия щеше да му струва да се подчини.
Щеше ли да може да погледне събраните в църквата хора в очите? Всички знаеха за бунтарското поведение, което беше възприел, както бяха правили всички от неговия род. Освен това щеше да се наложи да се срещне в храма с обитателите на селото в равнината, които беше избягвал след голямото сбиване в Бьоле. Щеше да изглежда, че идва да моли за тяхната прошка със смирение пред Бога. Щеше да се наложи да изтърпи подигравателното подсмихване на присъстващите богомолци — той, гордият Бьорндал! И какво щеше да помисли за него Ане Хамарбьо, ревнивата пазителка на старите родови традиции?
Почувства Божия пръст в своята женитба, която за него беше единствена възможност родът му да продължи да съществува, но едновременно с това и Божие средство за отмъщение заради проявяваната гордост. Ако продължи да се бунтува, може да предизвика нещастие върху себе си и своите близки. Трябваше да отстъпи и да се върне в църквата, въпреки унижението и срама, които щяха да го съпровождат до края на живота му. „Бог е ревнив“ — казва Библията.
Даг направи усилие, бавно вдигна натежалата си глава и рече на Терезе със слаб и глух глас:
— Ще отидем на църква… този път.
Изправи се и без обяснения мина покрай смаяната Терезе и влезе в спалнята.
През нощта Даг лежа буден часове наред. За втори път се подчиняваше на Божията воля, но сега вече трябваше да го направи пред всички и гордостта му страдаше жестоко.
Рано на другата сутрин той сложи ските си и за първи път след своята женитба се отправи към горите, затрупани с прясно навалял сняг. Когато се върна към обяд, тежестта, която чувстваше преди разходката в гърдите си, беше изчезнала. По лицето му се четеше доволство и спокойна решителност, а на устните му трептеше загадъчна усмивка. Извика главния коняр и му рече няколко думи. Конярят веднага впрегна една каруца и се отправи към имението Хамарбьо, където предаде поръчката, с която беше натоварен. Когато се върна, влезе в заслона за дърва и заедно с други двама слуги започнаха да цепят дървени трупи.
По време на вечерята Даг рече на Ане Хамарбьо:
— В зори на Коледа ще отидем на църква.
— Отдавна очаквах това — отговори тя и лицето й застина неподвижно, сякаш бе издялано от дърво.
Бъдни вечер започна с трапеза, сложена в старата зала на имението. Всички хора от дома се бяха събрали около дългата маса, председателствана от Даг и Терезе, седнали на високи столове. Голям троен свещник, който символизираше тримата влъхви, осветяваше масата, а пред Даг лежеше отворена голямата Библия, от двете страни, на която бяха поставени свещи. Дълбока тишина цареше, докато Даг четеше съответната молитва. Терезе и Дортея, които след установяването си в имението бяха имали неведнъж случай да се чудят на странните тукашни обичаи, не можеха да проумеят как се бе появил у тези толкова отдалечени от светите места горски хора този древен верски обичай, който празнуваха с толкова усърдие и почит.
След вечерята госпожица Дортея свири на старото пиано и пя коледни песни. Тържествените и същевременно съкровено нежни мелодии на песните звучаха непостижимо и никой не дръзна да отиде в съседната стая, където тя свиреше. В тези мрачни и строги зали музиката отекваше загадъчно и свръхестествено — подобно на трепкаща в тъмната и свята нощ звезда.
Всички се разотидоха много рано, защото следващата сутрин трябваше да станат призори и да се приготвят за църква.