Кралска стража
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–28–0076–7
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кралска стража». Краткое содержание книги:
Колосалният сблъсък на световете ще ви остави без дъх…
Странстванията на Торгилс го отвеждат в Константинопол — златния град на Юга, сърцето на древния свят. Привлечен от обещанието за слава, героят се присъединява към кралската стража и участва в битката за спасяване на Сицилия от ръцете на сарацините. Носталгията обаче ще отведе Торгилс обратно в Швеция, където той е призован под знамената на последната битка на викингите. През септември 1066 година северната флотилия се отправя към бреговете на Англия и войната започва. Пророческият сън на Торгилс ще предупреди воините за клопката, която ги очаква край Стамбфорд Бридж, но няма да спре предизвестената гибел на една цивилизация…
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на известния историк и пътешественик Тим Северин. Той е носител на наградите «Томас Кук», «Книги за моретата», «Кристофър» и на медала за литература на Academie de Marine.
Назир изгледа арменеца, сякаш се беше побъркал.
— Тук няма да се бавим — предупреди, докато ни отвеждаше към Златния купол.
За мен това бе триумф на ювелирното изкуство. Искряща мозайка покриваше външните стени на октагона, куполът над тях блестеше като от чисто злато.
— Как го поддържате толкова чист? — попитах аз.
— През зимата, когато вали сняг или дъжд, го покриваме с животински кожи и кече — обясни Назир. — Халифът нямал намерение да го позлатява, но работата потръгнала толкова добре — всичко било построено само за четири години, — че от парите, заделени за архитектите, останали сто хиляди златни динара. Решило се монетите да бъдат претопени и с тях да се покрие куполът.
Стигнахме входа. Назир ни спря с ръка, но и от тук виждахме. В центъра, точно под купола, имаше гола скала с цвят на мед. От нея, обясни Назир, техният пророк се възнесъл на Седмото небе. Светинята бе заобиколена от кръг мраморни колони, които поддържаха огромния купол. Погледнах нагоре и затаих дъх от изумление. Вътрешността на купола бе покрита с мозайка, а от самия център на верига висеше гигантски свещник. Светлината от стотиците лампи се отразяваше и искреше по златната повърхност.
— Дишайте дълбоко — предупреди ни Назир. Във въздуха се носеше тежкото ухание на шафран, амбра и розово масло. — Това е моята задача — обясни гордо домакинът ни. — Аз надзиравам подготовката на парфюмите, които слугите разпръскват на свещения камък и изгарят в кандилниците. А сега е време да вървим.
— Двойни квадрати — замислено мърмореше Трдат на връщане към странноприемницата. — Както и мислих. Това се опитвах да разбера, докато драсках в прахта. Вътрешността представлява два преплетени квадрата. Вътрешните определят обиколката на самия купол, външните дават измеренията на октагона. Сега вече знам размера и формата на купола, който ще предложа за новата базира в Голгота. Ще го базирам на видяното днес, с дванайсет пилона, по един за всеки апостол. Разполагам с всичко, което ми трябва за проектите за възстановката на Анастасис и околните сгради. Време е да се връщаме в Константинопол.
Новината силно зарадва Харалд и варангите.
— Куполът наистина ли е от чисто злато? — попита Халдор.
— Не, сто хиляда златни динара, стопени в златен лист.
— Кой пък е имал толкова излишни пари? — зачуди се той.
— Сарацинските владетели са готови да платят огромни суми за скъпи неща — подхвърлих небрежно, без да подозирам, че забележката ми ще помогне на Харалд да изпълни съкровеното си желание — да седне на норвежкия трон.
Глава пета
Дромонът пусна котва в Буцефалон след неприятно пътуване към дома. Забавиха ни насрещни ветрове и когато пристигнахме в Константинопол, зимата вече се усещаше. Сбогувах се с Трдат и придружих Харадд, Халдор и останалите в казармите на извънкрепостните варанги.
Пристигнахме тъкмо навреме за свадата между един от викингите на Харалд и висш гръцки служител. Професионалната армия, тагмата, скоро щеше да замине на кампания в Северна Италия и Армаментона, императорския арсенал, усилено подготвяше оръжията и боеприпасите. Чиновниците бяха изготвили разписание кога частите да получат снаряжението и конете си. Петстотинте варанги на Харалд обаче категорично отказаха да разменят секирите и щитовете си със стандартните оръжия. Харалд безцеремонно уведоми гърка, че хората му са специална част, наета под личното му командване и че той приема заповеди само от двореца или директно от главнокомандващия. Гъркът го изгледа убийствено и се сопна:
— Така да е. Ще се убедиш сам, че новият стратег очаква незабавно подчинение, особено от варварите.
След което си тръгна, кипящ от възмущение.
— За какво е целият този шум? — попита ме Халдор. — Какво не харесват на оръжията ни?
— Невероятно се гордеят с историята си — обясних. — Управляват империята си от седемстотин години и живеят с идеята, че знаят как да организират нещата, без значение дали се касае за данъчната им система или военните кампании. Обичат да правят всичко по книга — често и буквално. Командирите ни, гърци в Стражата, пристигат с глави, пълни с военните трактати на пенсионирани генерали. Голяма част от съветите са много полезни — как да товариш мулета или да проучваш вражески позиции, например. Проблемът е, че всичко идва от книгите, не от практиката.
— Битката си е битка — изръмжа Халдор. — Няма какво да четеш, за да се научиш. Строеви упражнения или как да въртиш секирата с лявата ръка, ето това помага. Но в крайна сметка печелят куражът и силата.
— Не и при армията на императора — поправих го аз. — Наричат се ромеи, римляни, защото военната им традиция е от времето на цезарите. Бият се по границите на империята от векове, често със силно превъзхождащи ги сили. Спечелили са повечето си битки заради по-доброто командване или по-добро снаряжение и организация или защото… — тук се сетих за лукавия Орфанотроп — са подкупвали вражеските генерали и с подлост са внасяли смут в отсрещните редици.