Прероденият дракон

Айез Седай посегна към отока на бузата на Мин, но тя отстъпи и каза:

— Не съм чак толкова ранена, а ти си уморена. Имаше достатъчно други пострадали.

Моарейн се усмихна и ръката й се смъкна.

— Добре. А ти, Ранд? Имаш ли някаква рана? Дори драскотина от меча на мърдраал може да е смъртоносна, а някои мечове на тролоците са също толкова опасни.

Едва сега Перин забеляза нещо и каза:

— Ранд, палтото ти е мокро. Кръв ли е това?

Ранд издърпа дясната си ръка изпод палтото, ръка, обляна в кръв.

— Не е мърдраал — промълви той унесено, взирайки се в ръката си. — И от тролок не е. Раната, която получих във Фалме се е отворила.

Моарейн изсъска, дръпна се от Лан и почти падна на колене до Ранд. Дръпна дрехата му и огледа раната. Перин не можа да я види, защото главата й му пречеше, но миризмата на кръв стана по-силна. Ръцете на Моарейн се раздвижиха и лицето ни Ранд се изкриви от болка.

— „Кръвта на Преродения Дракон върху скалите на Шайол Гул ще освободи човечеството от Сянката.“ Не казваха ли това Пророчествата за Дракона?

— Кой ти го каза? — попита го рязко Моарейн.

— Ако би могла да ме отведеш на Шайол Гул още сега — рече сухо Ранд — през някой Портал или Портален камък, всичко може да свърши. Без повече смърт. Без повече сънища. Край на всичко.

— Де да беше толкова просто — отвърна тъжно Моарейн. — Бих могла, по един или друг начин. Но не всичко от Каретонския цикъл може да се приеме буквално. Защото всяко нещо, което се казва в него открито, съдържа десетки неща, които могат да значат стотици други. Не си въобразявай, че изобщо разбираш какво могат да значат те, дори ако някой ти е казал всичките Пророчества. — Тя замълча, сякаш да събере сили; едната й ръка стисна ангреала, а другата се плъзна по хълбока на Ранд. — Стегни се.

Внезапно очите на Ранд се разтвориха широко, той изправи гръб, изпъшка, взря се напред и потръпна. На Перин му се беше сторило, когато тя Лекуваше него, че това продължава цяла вечност, но само след няколко мига тя отново отпусна Ранд да се облегне на дъба и промълви немощно.

— Направих… каквото можах. Каквото можах. Трябва да внимаваш. Може да се разтвори отново, ако… — Гласът й заглъхна и тя залитна.

Ранд понечи да я прихване, но Лан го изпревари и я изправи. На лицето на Стражника се бе изписало изражение, толкова близко до нежността, колкото Перин можеше да допусне у него.

— Изтощена е — промълви Лан. — Погрижи се за всички, но няма кой да се погрижи за нея. Ще я заведа да си легне.

— Ранд е тук — промълви тихо Мин, но Лан поклати глава и каза:

— Не че не допускам, че би се опитал, овчарю. Но ти знаеш толкова малко, че по-скоро би могъл да я убиеш, отколкото да й помогнеш.

— Така е — отвърна Ранд горчиво. — Не може да се разчита на мен. Луз Терин Родоубиеца е убил всички близки около себе си. Може би и аз ще сторя същото, преди да свърша.