Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
— Джеймс, наистина не разполагаме с повече информация в момента, но ще се опитаме да научим нещо повече в най-скоро време.
Холанд приключи разговора и се обърна към Роб.
— Дик, има надежда!
Роб кимна отегчено. Вече не изглеждаше толкова смръщен.
Според получените сведения времето в Исландия беше ужасно — бури, виелици и сняг, а температурата бе паднала под –10 градуса Целзий. Но имало видимост в разстояние над пет километра, а видимостта беше най-важният фактор за приземяването им. Холанд пресметна запасите от гориво. Можеха да издържат и още един час след Кефлавик, но тъй или иначе, трябваше да спрат там да заредят.
— Е, ще им съобщаваш ли? — попита внезапно Роб.
— Моля?
— Говоря за пътниците. Ще им кажеш ли за кацането, за карантината и прочее?
— Да — въздъхна Холанд. — Освен ако ти не искаш да свършиш тази работа.
— Ама това не е ли задължение на командира? — Роб се престори на учуден. — Та аз съм един нищо и никакъв втори пилот.
Холанд се изненада от лекотата, с която се засмя.
— Прав си. Нищо и никакъв втори пилот със зорко око, остра захапка и писалка за черни точки.
Очакваше Роб да се усмихне, но той се обърна настрани и се загледа през прозореца.
Е, скоро ще се окопити и отново ще е познатият противен Роб, помисли си Холанд, особено след като най-лошото вече мина.
10
ЦРУ — Лангли, Вирджиния
Петък, 22 декември, 18:00 ч (2300 Z)
Заседателната зала до кабинета на Джонатан Рот бързо се превърна в нещо като щаб — масата бе осеяна с документи, хората от работната група влизаха и излизаха непрекъснато, а самият заместник-директор беше в стихията си. От Белия дом, който официално се бе заел със случая, все по-често звъняха в ЦРУ за напътствия, тъй че в един момент Рот естествено пое нещата в свои ръце и започна да се разпорежда. С лекотата на печен бюрократ разиграваше и тероризираше подчинените си в Лангли, а после спокойно и авторитетно представяше „своите“ анализи и заключения пред президентските хора.
Но вече наближаваше шест часа, а още не бяха установили най-важното — доколко опасен е вирусът на „Куантъм“-66. Всички напрегнато очакваха Ръсти Сандърс да даде отговор на този основен въпрос.
Предусещайки, че ще настъпи паника, Сандърс се бе опитал да успокои духовете.
— Сър — каза той на Рот, — ние дори не можем да сме сигурни, че в самолета има вирус, докато не видим резултатите от аутопсията на Хелмс.
Рот подскочи и изкара Сандърс в коридора.
— Докторе — процеди през зъби, — никой не ви пита има ли вирус, или не! Моето категорично заключение от извършените анализи е, че самолетът е заразен! Въпросът е какво да правим сега!
— Сър, просто исках да разберете, че все още нямаме основание за подобно заключение.
— Заразеният пътник умира на борда, никой не иска да допусне самолета в страната си, а германското правителство признава, че същият вирус е убил още двама души! Това не ви ли стига? — разпени се Рот.
— Но ние още не знаем причината за смъртта на професора. Може да е обикновена сърдечна криза.
— Сандърс, тук решенията взимам аз, а от вас очаквам становище по два въпроса: доколко сериозна е опасността и как да се справим с нея! Приемете, че в „Куантъм“-66 вилнее вирус убиец и веднага се захващайте за работа!
Двайсет минути по-късно Сандърс се върна пребледнял — не беше трудно да се досетят, че носи отговора, от който се бояха. Рот затвори вратата и всички насядаха около масата.
— Получих нова информация — обяви Сандърс и закрачи от единия край на залата до другия. — Както подозирахме, германците или не са знаели, или не са ни казали всичко, но положението е повече от тревожно. — Описа им посещението на Хауптман в Бон, за което току-що бе научил по телефона от Цайтнер, и им съобщи, че е разговарял с доктора в Украйна. — За щастие що-годе се оправям с руския, та не се наложи да използвам преводач. Инак…
— Сандърс! Говорете по същество! — изръмжа Рот.
— Извинявайте. Накратко, ето каква е ситуацията: ако приемем, както настоява мистър Рот, че Хелмс не само е носител на заразата, но е и развил болестта, и ако се доверим на руските открития за тези извънредно опасни микроорганизми, изпратени погрешка в Бавария, то можем да бъдем деветдесет на сто сигурни, че всички до един в самолета са заразени с вируса. И изобщо не става дума за грип!