По-студената война

- Боя се, че Джим ще закъснее - каза тя. - Помоли ме да го замествам. Мога ли да ви предложа кафе, чай или нещо друго за пиене?

Кел не желаеше да загуби още пет минути от отделения му един час в приготвяне на освежителни напитки. Благодари й и отказа.

- Имате ли представа кога ще дойде?

И тогава си даде сметка, че госпожица Моузес е изпратена нарочно, за да бави топката. След като седна на въртящия се стол зад бюрото, тя огледа преценяващо Кел, намести ръкавите на сакото си и му заговори така, сякаш беше министър от либералното крило на Демократическата партия на двудневно опознавателно посещение в Турция.

- Джим ме помоли да ви изложа накратко как гледаме ние на последните развития на обстановката с оглед на отношенията между Сирия и Иран, и конкретно, в светлината на официалната позиция на режима в Дамаск.

- Хубаво.

Съгласието му, загатнато с тази една дума, се оказа грешка, понеже Моузес си пое дъх и не млъкна, докато минутната стрелка на часовника не наближи десет и половина. Запозна го с решенията на Държавния департамент за изместване на консулството в Истанбул извън града и за преустройване на военновъздушната база в Инджирлик в обект за съвместно ползване с турските ВВС. Изложи възгледите си за „противоречията“ между Белия дом и турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган, както и задоволството си, че „периодът на несигурност“, предхождащ нахлуването на САЩ в Ирак - завоалиран намек за нежеланието на Турция да сътрудничи с администрацията на Буш, - бил останал в миналото. По отношение на Обама и неговата администрация обяви, че турското ръководство най-после било осъзнало нежизнеспособността на еврочленството като своя стратегическа цел, която на всичко отгоре не била и изцяло в интересите на страната. Всъщност, след като приел седем милиарда евро помощ от Европейския съюз за период от десет години, господин Ердоган бил изразил желание Турция да „обърне лице на юг и леко на изток“, с което се очертавал като своего рода „добронамерен ислямски калвинист“ (фраза, чието авторство едва ли принадлежеше на Катрин Моузес), а Турция - като „маяк за останалия Близък изток и ислямска Северна Африка, една модерна, функционираща капиталистическа държава, буфер между Изтока и Запада“.

- Ако ми позволите да попитам, защо е нужно да слушам всичко това?

Но Моузес изобщо не чу въпроса му. Чейтър й бе набил обръчите и тя за нищо на света не би рискувала да си навлече гнева му, оставяйки Томас Кел да й се изплъзне. Бяха й дадени указания да го забаламосва и тя бе твърдо решена да не го остави на мира, пък каквото ще да става.

- Един момент! - каза тя и дори вдигна ръка с дланта напред, сякаш Кел бе постъпил невъзпитано, позволявайки си да я прекъсне. - Джим държеше да получите обща представа за нашите позиции по всички тези въпроси, преди да седнете заедно и да разисквате по-нататък. Както може би знаете, министър-председателят беше доста критично настроен към политиката на Съединените щати в Близкия изток и направо враждебен към Израел, особено след онзи инцидент с флотилията от 2010 г., но пък с радост прие на турска земя радарни системи на НАТО и подкрепи, макар и мълчаливо, отстраняването на Асад като държавен глава на Сирия, страна-клиент на Иран и Русия. С други думи, господин Кел, понастоящем ние гледаме на турското ръководство нееднозначно. Господин Ердоган сложи юзди на военните, стабилизира лирата, под негово ръководство бе постигнат бум в износа и в чуждестранните инвестиции, главно от държавите в Залива, но същевременно се опита да пренапише Конституцията с цел придобиване на по-голяма лична власт. За обикновения човек той е нещо като султан, хората нямат нищо против морализаторския и все по-авторитарен тон на неговото ръководство. Разбира се, за ревностните почитатели на Ататюрк той е обикновен демагог.