В името на любовта

Джорджи бе забравила най-важното правило, когато си имаш работа с Брам Шепърд – никога да не вярва на нито една негова дума.

За малко да му излее кофа със студена вода върху главата, но размисли. Колкото по-дълго той спеше, толкова по-малко ще й се налага да общува с него. Слезе долу и отново се настани на верандата. В осем часа се обади на Трев, който, както се очакваше, едва не й спука тъпанчето:

— Какво, по дяволите, става?

— Истинска любов – осведоми го тя.

— Не мога да повярвам, че той се е оженил за теб. И още по-малко мога да повярвам, че си го убедила на подобна щуротия.

— Бяхме пияни.

— Повярвай ми, той не може да е бил толкова пиян. Брам винаги знае точно какво прави. Къде е той сега?

— Спи на горния етаж във великолепна къща, която очевидно е негова.

— Купи я преди две години. Само един бог знае как е успял да плати първата вноска. За никого не е тайна, че не е финансово обезпечен.

И тъкмо заради това Брам се бе съгласил да продължат с този брак. Заради петдесетте хиляди долара на месец, които му бе обещала.

Но Трев не знаеше за този „съпружески хонорар”.

— Той е решил, че ти си неговият пропуск към професионален възход. Тази публичност и твоята репутация може да му помогнат да получи някоя и друга прилична роля. Брам се преструва, че не го е грижа, задето е останал без работа по своя вина, но повярвай ми, не е така.

Изнервена, Джорджи слезе от верандата в двора и се загледа в къщата. Втора редица вити колони се извисяваха над първата, поддържайки покрива на терасата, опасваща целия горен етаж, по чиито стени с червеникавокафява мазилка пълзяха гъсто заплетени лози.

— Едва ли е чак толкова закъсал за пари – усъмни се тя. – Къщата е невероятна.

— И е ипотекирана до покрива. Брам направи сам по-голямата част от ремонта.

— Няма начин. Той спомена за някаква безумно влюбена в него жена, която е платила част от сметките.

— Възможно е.

Искаше й се да научи повече, но когато го притисна, Трев на бърза ръка й затвори устата.

— И двамата сте мои приятели и не желая да бъда въвличан в тази история. Макар че определено настоявам да ме поканите на вечеря, за да се полюбувам на искрите, прехвърчащи помежду ви.

Джорджи видя, че на мобилния си телефон има трийсет и осем есемеса, като десет от тях бяха от баща й. Можеше да си представи колко е обезумял, но все още не бе готова да говори с него. Преди два дни Ейприл бе заминала със семейството си за фамилната ферма в Тенеси. Джорджи набра номера й, но щом чу гласа на приятелката си, се разчувства, защитните й прегради рухнаха и тя прехапа устни.

— Ейприл, няма начин да знаеш, че всичко, което смятам да ти разкажа, са куп лъжи, така че с чиста съвест можеш да разпространиш информацията на всички.