Ръката на сатаната

Младежът на задната седалка гледаше скептично.

— Да, и какво? — попита той с леко надменен тон. — Какво общо имат магистралите? Нима проектите за тяхното изграждане не осигуриха работа на много хора? Как може нещо толкова очевидно да се подлага на съмнение?

— Успокойте се — каза Филипе, като се забавляваше с нетърпението на спътника си. — Трябва да разберете, че финансовата криза и кризата на еврото се проявиха изцяло и засегнаха целия свят, но някои страни се оказаха по-силно засегнати, защото вече са преживявали собствена криза, макар че към онзи момент не са го знаели.

— За нас ли говорите?

— За нас и за Гърция например, но не само. Ирландия, Испания и Италия също имат проблеми, невидими до този момент. Това обяснява защо тези страни се оказаха по-засегнати от финансовата криза и кризата на еврото.

Алешандре продължи да упорства, сочейки пътя.

— Да не би да твърдите, че кризата е предизвикана от изграждането на пътната мрежа? Това са пълни глупости!

— За кризата в Португалия има няколко причини — вътрешни и външни. За вътрешните сме отговорни ние. Те са свързани със загубата на конкурентоспособност на нашите продукти на световния пазар и прибягването към заем, за да потулим тази действителност, с нарастващата нестабилност на социалната държава и неразумното залагане на нетъргуемия промишлен сектор.

— Нетъргуем сектор? Какво е това?

Дойде ред на Филипе да посочи към магистралата.

— Да вземем например магистралите — започна той. — Дали можем да изнасяме магистрали в чужбина? Не можем. Това е нещо, с което не можем да търгуваме. Но можем да продаваме обувки. Можем да продаваме дрехи, вино, зехтин. Това е търгуем продукт. Работата е там, че няколко португалски правителства, оглавявани от гении, решиха, че трябва да се инвестира именно в нетъргуемия сектор и в неща, които не можем да изнасяме. Така започнахме да строим пътища, мостове, летища, стадиони, ротонди, тунели… и какво ли още не! Разбирате ли защо тези магистрали са част от проблема?

— Доколкото знам, благоустройствените работи осигуриха работа на много хора!

— Но те не са за износ, разбирате ли? Дори по-лошо; държавата гарантира тези инвестиции за дълги години напред. И да искаме, вече не можем да спрем да харчим за тях.

Объркан, Алешандре разтърси глава.

— Не разбирам — призна той. — Ако смятаме, че тези инвестиции са безполезни, и искаме да ги прекратим, тогава трябва да го направим. Какво ни пречи?

— Нещо, наречено ПЧП. Чували ли сте за това?

— Публично-частно партньорство — поясни Томаш. Въпреки че се бе вкопчил във волана, историкът следеше разговора с интерес. — Всеки го знае.

— Дали хората наистина знаят какво означава ПЧП? — попита скептично Филипе. — Съмнявам се. Ако знаеха, щяха да са на улицата, за да свалят всяко правителство, което сключи такова партньорство.