Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
Петион беше този, който влезе в странноприемницата, нагърбвайки се със задълженията на подофицер. Той дори не си направи труд да слезе обратно и трябваше да дойде едно момче, за да съобщи, че стаите за кралското семейство са готови.
Барнав беше твърде затруднен. Той умираше от желание да предложи ръката си на кралицата, но се страхуваше, че онази, която така здравата бе осмяла етикета в лицето на госпожа Дьо Ноай, може да каже, че на него, Барнав, той му е непознат.
Така че зачака.
Кралят слезе пръв, опирайки се на ръцете на двамата телохранители, господата Дьо Малден и Дьо Валори. Както вече знаем, Шарни по знак на Мария-Антоанета се бе отдръпнал малко встрани. Кралицата слезе след него и протегна ръце, за да й подадат дофина. Но сякаш бедното дете беше усетило нуждата, която майка му имаше от това ласкателство, каза:
— Не, искам да остана с моя приятел Барнав.
Мария-Антоанета направи един утвърдителен знак, придружен с нежна усмивка. Барнав пропусна госпожа Елизабет и принцесата, а после слезе и той, носейки дофина на ръце.
Следваше госпожа Дьо Турзел, желаеща единствено да отнеме своя кралски възпитаник от недостойните ръце, които го държаха. Но един нов знак на кралицата укроти аристократичното усърдие на гувернантката на кралските деца.
На първия етаж Мария-Антоанета се спря, като мислеше, че е направила достатъчно усилие, изкачвайки двайсет стъпала. Но гласът на момчето извика:
— По-нагоре, по-нагоре!
И след тази покана кралицата продължи да се изкачва. От срам по челото на Барнав изби пот.
— Как така по-нагоре? — попита той.
— Да — каза момчето, — тук са трапезарията и апартаментите на господата от Националното събрание.
На Барнав му притъмня пред очите. Петион беше заел апартаментите на първия етаж за себе си и своите колеги и беше настанил кралското семейство на втория етаж.
Все пак младият депутат не каза нищо. Но като се страхуваше от първия порив на кралицата, когато видеше стаите на втория етаж, определени от Петион за нея и за семейството й, стигайки до този втори етаж, Барнав остави кралското дете на площадката.
— Госпожо! Госпожо! — каза малкият принц, обръщайки се към майка си. — Ето че приятелят ми Барнав си отива.
— Добре прави — каза смеейки се кралицата, която току-що беше хвърлила един поглед на апартамента.
Както вече казахме, този апартамент се състоеше от три мънички преходни стаи.
Кралицата се настани в първата с принцесата. Втората — госпожа Елизабет взе за себе си. Най-накрая кралят взе последната, която представляваше малък кабинет, чиято врата извеждаше на стълбите.
Кралят беше уморен. Той поиска, докато чакаше вечерята, да се хвърли за няколко минути на леглото си. Но това легло бе толкова късо, че само след минута се принуди да стане, да отвори вратата и да поиска един стол.
Господата Дьо Малден и Дьо Валори вече бяха застанали на пост на стъпалата на стълбата. Господин Дьо Малден, който беше по-наблизо, слезе, взе един стол от трапезарията и го занесе на краля. Луи XVI, който вече имаше един дървен стол в кабинета си, постави този втори стол, донесен му от господин Дьо Малден, така, че да направи легло според ръста си.
— О, сир! — каза господин Дьо Малден, кършейки ръце и поклащайки тъжно глава. — Мислите ли, че ще можете да изкарате нощта така?
— Разбира се, господине — каза кралят.
После добави:
— Впрочем, ако е вярно онова, което ми крещят в ушите за мизерията на моя народ, колко ли от моите поданици биха били щастливи да преспят в малкия кабинет, разполагащ с това легло и тези два стола!
И той се изтегна на импровизираното ложе, което беше своеобразна прелюдия към дългите му мъки в Тампъл.
Миг по-късно дойдоха да съобщят на Техни величества, че вечерята им е сервирана.
Кралят слезе и видя на масата шест прибора.
— Защо са тези шест прибора? — попита той.
— Ами — отвърна момчето — един за краля, един за кралицата, един за госпожа Елизабет, един за принцесата, един за монсеньор дофина и един за господин Петион.
— А защо няма прибори за господин Барнав и за господин Дьо ла Тур Мобурж?
— Имаше, сир — отвърна момчето. Но господин Барнав накара да ги махнат.
— И остави този на господин Петион?
— Господин Петион нареди да го оставят.
В този момент важното, дори повече от важно, сериозното лице на депутата от Шартър се появи в отвора на вратата. Сякаш го нямаше там, кралят отговори на момчето:
— Сядам на масата си само със семейството си. Ние вечеряме сами или с хора, които сме поканили. В противен случай няма да ядем.
— Добре ми беше известно — каза Петион, — че Ваше Величество е забравил член първи на Декларацията за правата на човека, но мислех, че поне ще дадете вид, че си го спомняте.