Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
— О… тец… Сканлън… — шепне тя в отговор.
Той повдига чаршафа от раменете й и го смъква към краката. Необходимостта Агнес да бъде принудена… тоест убедена да се храни по-добре е очевидна; ръцете и краката й са ужасно слаби. Такава жестока дилема — когато тя се чувства добре, се обрича доброволка на гладна смърт, а когато изпадне в състояние на безпомощност, предизвиква несъзнателно същия ефект! Колкото и да го тревожи въпросът как непознатите лекари и медицински сестри ще се отнасят с Агнес, той трябва да признае, че Клара не постига нищо с опитите си да й дава овесена каша с лъжичка.
Краката на Агнес са здраво превързани, приличат на меки памучни копита. Ръцете й също са овързани до китките, за да не сваля бинтовете насън.
— Да-а-а… — шепне тя и се протяга, усетила достъпа на по-хладен въздух.
Уилям внимателно плъзва пръсти по очертанията на таза й, които сега са остри като при Шугър. Но това не й отива — Агнес трябва да е по-закръглена тук. Това, което е ефектно при една висока жена, може да изглежда зле на една миниатюрна фигурка.
— Не съм искал да ти причиня болка през онази първа нощ — уверява я той и продължава да я гали нежно. — Аз… не можех да се удържам от желание. От любов.
Тя подсмърква нежно, и когато той ляга в леглото до нея, издава едно нежно, мелодично:
— Ооо…
— Надявах се — продължава Уилям, а гласът му трепери от вълнение, — че когато… че ако продължавам, и на теб ще започне да ти харесва.
— Ммм… да ме повдигнете… силни мъже…
Уилям я притиска здраво към себе си, гали болезнено слабите й ръце и меките й гърди.
— Но сега ти харесва, нали? — пита я той сериозно.
— Внимавай… да не падна…
— Не се страхувай, скъпа моя — шепне той в ухото й. — Сега ще те… прегърна. Ти нямаш нищо против, нали? Кажи ми, ако ти причинявам болка. Не бих ти причинил болка за нищо на света.
Звукът, който тя издава, когато той прониква в нея, е странен, мек, нещо средно между ахване и гукане в израз на съгласие. Той опира брадатата си буза в шията й.
— Паяци… — казва Агнес и потръпва.
Той се движи бавно, по-бавно, отколкото го е правил с която и да било друга жена през живота си. Снегът навън се превръща в суграшица, трополи по прозорците, хвърля сенки по стените, от които те добиват вид на мраморни. Когато достига момента на екстаз, той възпира желанието си да се движи на тласъци, стои напълно неподвижен, докато спермата се излива от него в непрекъснат поток.
— … бро… броят всичките ми кости… — мънка Агнес, а Уилям си позволява един-единствен стон на наслада.
Минута по-късно той вече стои до леглото и бърше Агнес с носната си кърпа.
— Клара? — проплаква тя капризно, и започва да търси с едната си превързана ръка завивките. — Студено…
(Уилям е отворил за кратко прозореца, защото съществува опасност обонянието на прислужницата да е също тъй остро като носа й).
— Още малко, скъпа — казва той и продължава да я бърше. Внезапно, за негов ужас, тя започва да облекчава пикочния си мехур в тънка, жълтеникава струйка, която се стича по белия чаршаф.
— Мръсно… мръсно… — хленчи Агнес. Далечният й, сънлив глас е изпълнен със страх и отвращение.
— Спокойно, спокойно, Агнес — успокоява я той и придърпва обратно завивките върху нея. — Клара ще се върне скоро и ще ти помогне.
Но Агнес се гърчи под завивките, стене и мята глава върху възглавницата.
— Как ще се прибера у дома? — проплаква тя, а после невиждащите й, безумни очи се отварят и тя облизва намазаните си с балсам устни. — Помощ!
Обзет от мъчителна скръб и съжаление, Уилям й обръща гръб, затваря прозореца и излиза бързешком от стаята.
— Следващия път, когато се събудя — размишлява Софи същата вечер, докато Шугър я приготвя за сън, — вече ще е Коледа.
Шугър чуква шеговито с показалец детето по носа.
— Ако не си легнеш скоро — казва тя с привидна строгост, — Коледа ще дойде в полунощ, а ти така и няма да разбереш.
О, каква радост й доставя съзнанието, че е спечелила доверието на Софи дотолкова, че може да вдигне шеговито ръка пред лицето й, без тя да трепне уплашено. Тя издърпва одеялата догоре; брадичката на Софи е още леко влажна, а ръцете на Шугър са още топли и розови от водата.
— Нали знаеш какво става с малките момиченца, които още не са заспали в полунощ срещу Коледа? — продължава закачливо Шугър.