Мусон
- Автор: Смит Уилбур
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусон». Краткое содержание книги:
След четиригодишно прекъсване изтъкнатият мореплавател сър Хал Кортни се готви за своето последно и най-опасно плаване — мисия на слава или смърт в името на Империята и Короната.
„Мусон“ е изключителният нов роман от серията „Кортни“: една повест за гняв и страсти, за мир и война. Напрегнато действие, романтична любов и приключения оформят съдбата на едно семейство.
— Време е! — Той се изправи бавно и пое към шатрата на Дориан. Наблюдавал бе пазача отзад. Главата му бавно се отпускаше, за да отскочи рязко нагоре, а после пак се отпускаше.
Том тихо го приближи отзад, надвеси се и удари темето му с цевта на пистолета. Усети как се чупи тънката кост и човекът политна напред, без да гъкне. Том клекна на неговото място и в същата поза, взел мускета му в скута. Изчака една минута, за да се убеди, че всичко е спокойно. Тогава започна бавно да се примъква напред, докато стигна стената на шатрата.
Нямаше как да разбере, дали са поставили пазач и край постелята на Дориан. Навлажни устни, пое си дъх и тихичко изсвири първите звуци на „Испански жени“.
Някой вътре зашава, а после се чу глас, който не си спомняше. Не беше детският глас на Дориан, какъвто го помнеше от последната им среща. Беше глас на мъж.
— Том?
— Тъй вярно, момче! Вътре чисто ли е?
— Само Бен Абрам е при мен.
Том извади джобното си ножче и стената на шатрата се разтвори под острието му. Една бледа ръка се подаде през отвора. Том я стисна здраво и Дориан го издърпа при себе си в шатрата, където се прегърнаха, коленичили гърди срещу гърди.
Том понечи да заговори, но гласът му бе задавен. Прегърна Дориан с всички сили и си пое дъх.
— Бог да ни е на помощ, Дориан Кортни! Не знам какво да кажа.
— Том! — Дориан протегна здравата си ръка и хвана кичур гъста, набита с прах коса от тила на брат си. — Толкова съм щастлив да те видя отново. — Английските думи звучаха като чужди в устата му, а сам хлипаше надвит от слабостта на тялото и силата на обзелите го чувства.
— Не прави това, Дори или и аз ще се разплача! — каза Том и се извърна, за да избърше очи с опакото на ръката си. — Хайде, да те изведем оттук, момче! Колко зле си ранен? Ще можеш ли да вървиш, ако двамата с Аболи те подкрепяме?
— Аболи? И той ли е тук? — попита Дориан с трепнал глас.
— Тук съм, Бомву — избуча Аболи в ухото му, — но за това ще има достатъчно време по-късно. — Вмъкнал бе убития пазач през разреза в стената на шатрата. Катурнаха го с Том върху постелята на Дориан и го завиха с неговото вълнено одеяло. Бен Абрам помагаше да си навлече робата и да скрие пламтящи коси под чалмата.
— Върви с Бога, Ал Салил! — прошепна той и се извърна към Том: — Аз съм Бен Абрам. Помниш ли ме?
— Никога няма да забравя теб и добротата ти към моя брат, стари приятелю! — Том хвана ръката му. — Бог да те благослови!
— Ти изпълни клетвата си! — каза тихо Бен Абрам. — А сега трябва да запушиш устата ми и да ме вържеш, защото иначе Абубакър ще отмъсти на мен, когато разбере, че Ал Салил е избягал.
Вързаха Бен Абрам и измъкнаха Дориан през цепката. Отвън го изправиха на крака, като го крепяха от двете страни. След това бавно поеха през заспалия лагер. Батула и Люк Джарвис вървяха като привидения отпред и заобиколиха един огън. Някакъв арабин се размърда, седна и се вторачи в тях, когато минаваха край него, но не обели и дума, отпусна се отново на земята и покри глава.
— Дръж се, Дори! — шепнеше Том в ухото му. — Почти излязохме. — Продължиха към гората и когато се намериха между дърветата, Том понечи да въздъхне с облекчение. Точно в тоя миг някакъв дрезгав глас викна съвсем отблизо на арабски:
— Що за хора сте? Изправете се, в името на Бога и се представете!
Том посегна към сабята, но Дориан спря ръката му и отговори на същия език:
— Нека Аллах бъде милостив към теб, приятелю! Аз съм Мустафа от Мухаид и съм болен от дизентерия. Приятелите ме водят на скришно в храстите.
— Не си сам в мъките си, Мустафа. Мнозина боледуват от тая болест в лагера — съчувствено откликна часовият. — Мир за тебе и за червата ти също!
Продължиха бавно нататък. Изведнъж в нощта изникна Батула.
— Оттук, ефенди! — прошепна той. — Конете са близо.
Чу се удар от конско копито и от тъмнината се появи Ясмини, хукнала към Дориан. Те се вкопчиха един в друг, зашепнали любовни слова, но Том нежно ги раздели и заведе Дориан при най-силния кон. Вдигнаха го с Аболи на седлото, където той се олюля несигурно. Том върза глезените му с ремък, прекаран под корема на коня, а зад гърба му качиха Ясмини.
— Здраво да го държиш, сестричке, — каза й Том! — Да не вземеш да го изтървеш настрани!
Възседна собствения си кон и хвана юздата на дориановия.
— Води ни у дома, Аболи! — промълви той и се обърна към заспалия лагер. — Ще спечелим само няколко часа преднина. После ще полетят след нас като рояк стършели.