КЛЕНЧ. ЛОНДОНСКИ АГЕНТ НА «СЕВЕРОБРИТАНСКАТА КОМПАНИЯ»“
— А, сатана! — викна разярено господарят на имението. — вие май сте прав, падре: тук действуват мои врагове. Бягството на Изабела, пристигането на Буоти, идването в Бълтън на офицери от тайната канцелария…
— Вие благоволихте да забравите още и… откриването в Бълтън на подозрителната юридическа кантора и пристигането на калкутските юристи, сине мой!
— Да, цял заговор… Не току така тези юристи веднага се сториха опасни на Мортън… Грешка! Но, падре, ние сме по-силни от тях, дявол да го вземе! И ако отново с един удар ликвидираме цялото това гнездо…
Патер Бенедикт захихика угоднически и боязливо:
— Щастлив съм, ваше сиятелство, че преодоляхте тягостните чувства и си възвърнахте неизменната решителност на воин…
— Чакайте, техният план не ми е съвсем ясен… Какво успяхте да разузнаете?
— Всичко, сине мой, абсолютно всичко! Искреността на вашата дъщеря ми помогна да разкрия целия заговор на коварните ви неприятели. Ето, милорд, погледнете това писмо…
Патерът извади от джоба си едно листче с налепени върху него късчета от писмото, изпратено от двамата кавалери на наследницата на Ченсфилд мис Изабела. Господарят на имението прочете текста на писмото. Веждата му отново заигра.
— Спокойствие, за бога, спокойствие, синьор! — умолителен тон прошепна патерът. — Вие ще съкрушите враговете с могъщата си десница, ако не се предадете във властта на справедливия гняв… Това послание, милорд, беше първата брънка във веригата на заговора. А останалите брънки ми помогна да разкрия все същата искреност на вашата дъщеря към мен, смирения служител божи. Тия млади хора, Алонзо де Лас Падос и Теодор дьо Креси, след това приеха облика на калкутските юристи Лео Ноел-Абрахамс и Нал Рангор Маджарами.
— А кои са всъщност тези млади хора?
Отговорът на йезуита беше добре обмислен. Гневът на побеснелия лорд трябваше да бъде насочен против… собствения му син. Заради това се налагаше бащата да бъде измамен хитро, като Чарлз се представи за друго лице, омразно на лъжелорда.
— Всъщност… това са вашите най-ли врагове, милорд! Именно те са извикали в Ченсфилд генерал Хауерстън. Лео Ноел-Абрахамс е Диего Луис, син на пирата Бернардито Луис, вашия стар неприятел. А съучастникът му, който се представя за Нал Рангор Маджарами, е потомък на другия ваш враг, Алфред Мърей.
— Виж ти каква била работата! Значи, мъртвите Бернардито и Мърей са ми обявили тайна война… Е, падре, навреме ми отворихте очите. Когато се разправим с тях, ще ви позлатя и вие ще станете мой втори Уудро… Но какво биха могли да представят на Хауерстън?
— В ръцете им са няколко документа, стари портрети, писмо на Фернандо Диас… Но врагът знае, че всички тези документи са несъстоятелни против вашата несъкрушима защита. И затова те са се сговорили с този венециански доктор Буоти. Те са подтикнали доктора да прибегне към чудовищна хитрост: Буоти трябва да ви склони да приемете наследството на граф д’Еляно, за да не трябва да съжалявате за загубата на правата на британски лорд.
Лорд Ченсфилд присви очи и няколко минути събираше мислите си. Лицето му ставаше все по-симетрично и внезапно целият се затресе от взрива на бесен кикот:
