Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Хайде, сир!
Кралят се бе решил. Той подаде глава през прозореца на вратичката и като се обърна към онези, които бяха наобиколили колата, каза:
— Господа, вчера във Варен над мене бе упражнено насилие. Бях дал заповед да се пътува за Монмеди, а със сила ме поведоха към една разбунтувана столица. Но вчера бях сред бунтовници. Днес съм сред добри поданици и повтарям: към Монмеди, господа!
— Към Монмеди! — извика Шарни.
— Към Монмеди! — повториха гвардейците от ротата на Вилроа.
— Към Монмеди! — повтори след тях цялата Национална гвардия от Шалон.
После във всеобщ хор нададоха вика: „Да живее кралят!“
Колата зави на ъгъла на улицата и потегли, за да достигне пътя, който бе следвала предишната вечер.
Шарни държеше под око населението от селата. Изглежда, в отсъствието на Друе и Бийо, то беше командвано от онзи френски гвардеец, който беше стоял на пост при вратата на краля. Той следваше и караше да последват общото движение и своите хора, чийто мрачен поглед ясно показваше, че никак не се радват на ставащото.
Само че оставиха да отмине цялата национална гвардия, събирайки се отзад в ариергард.
В първите редици вървяха хора, въоръжени с пики, вили и коси. След тях следваха близо сто и петдесет човека, въоръжени с пушки.
Тази маневра, изпълнена така добре, както би била изпълнена от обучени войски, обезпокои Шарни. Но той не разполагаше с никакъв начин да му се противопостави и от мястото, на което беше, не можеше дори да поиска обяснение за него. Обяснението дойде много скоро.
Колкото повече напредваха към вратите на града, изглеждаше, че въпреки шума на колата, въпреки глъчката и виковете на онези, които я придружаваха, се чуваше нещо като глухо биене на барабан, което се усилваше. Изведнъж Шарни побледня и сложи ръка на коляното на единия от телохранителите, който беше до него.
— Всичко е загубено! — каза той.
— Защо мислите така? — попита телохранителят.
— Не разпознавате ли този шум?
— Би могло да бъде звук от барабан. Е, какво?
— Е, ще видите! — каза Шарни.
В този момент завиха на ъгъла на един площад. Две улици излизаха на този площад: улица „Реймска“ и улица „Витри-льо-Франсоа“. От всяка една от тези улици, с барабаните начело, с развети знамена напредваха многобройни отряди на Националната гвардия.
Единият се състоеше от близо хиляда и осемстотин човека, а другият наброяваше две хиляди и петстотин или три хиляди души.
Всеки от тези два отряда изглеждаше командван от по един мъж на кон. Единият от тези мъже беше Друе, а другият беше Бийо. Шарни нямаше нужда от повече от един поглед за посоката, която следваше всеки от отрядите, за да разбере всичко.
Отсъствието на Друе и Бийо, необяснимо до този момент, сега бе съвсем ясно. Несъмнено те бяха предупредени за удара, който се подготвяше в Шалон. Бяха тръгнали, единият, за да ускори пристигането на Националната гвардия от Реймс, а другият, за да намери Националната гвардия във Витри-льо-Франсоа. Те бяха съгласували предприетите мерки — и двамата пристигаха навреме.
Спряха хората си на площада и го преградиха изцяло.
После, без повече демонстрации, беше дадена заповед да се заредят пушките.
Шествието спря. Кралят подаде глава през прозореца на вратичката. Той видя Шарни изправен, със стиснати зъби.
— Какво има? — попита кралят.
— Това, сир, че нашите врагове са отишли за подкрепления и, както виждате, зареждат пушките си, докато зад Националната гвардия на Шалон стоят селяните със заредени оръжия.
— Какво мислите за това, господин Дьо Шарни?
— Мисля, сир, че сме между два огъня! Което не пречи, ако поискате да преминете, ще преминете, сир. Само че не зная къде Ваше Величество ще отиде.
— Добре — каза кралят, — да се връщаме.
— Решили ли сте го, Ваше Величество?
— Господин Дьо Шарни, вече твърде много кръв се проля заради мен, кръв, която оплаквам с твърде горчиви сълзи. Не искам да се пролива нито капка повече… Да се връщаме.
При тези думи двамата младежи от капрата се хвърлиха към вратичката. Притичаха и гвардейците от ротата на Вилроа. Тези храбри и буйни войници не искаха нищо друго, освен да влязат в схватка с буржоата, но кралят повтори заповедта си по-категорично от всякога.