Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
— Господарю, да не би началникът на поста в подножието да ви е поканил тази вечер?
— Какво? Да не сте си мислили, че отиваме да вечеряме? — засмя се Канбей. — Колко време смятате траят празниците за Новата година? Дори и чайните церемонии на господаря Хидейоши привършиха.
— Ами тогава къде отиваме?
— До дървената ограда на река Мики.
— Оградата край реката ли? Това място е опасно!
— Разбира се, че е. Но врагът също го смята за такова. Точно там двата лагера се допират.
— Е, не трябва ли да доведем още мъже, тогава?
— Не, не. И неприятелите няма да са голямо множество. Мисля, че ще са само един служител и едно дете.
— Дете ли?
— Точно така.
— Не разбирам.
— Е, просто вървете заедно с мен. Не че не мога да ви кажа какво е, но е по-добре засега да го пазим в тайна. След като крепостта падне, мисля, че ще разкажа за това и на господаря Хидейоши.
— Крепостта ще падне ли?
— Ако това не стане, ние какво ще правим? Първо на първо, тази крепост ще падне навярно през следващите два-три дни. Може да се случи дори утре.
— Утре!
Двамата служители впериха очи в Канбей. Лицето му светеше бледо в мрака с блясъка на бистра вода. Сухите тръстики в плитчините леко шумяха. Мори и Курияма се спряха уплашени. Между тръстиката на отсрещния бряг се виждаха човешки очертания.
— Кой е?
Втората им изненада бе по-различна от първата. Мъжът имаше вид на важен неприятелски пълководец, но единственият му придружител носеше на гърба си малко дете. Не изглеждаше тримата да са дошли с някакво враждебно намерение. Изглежда, просто чакаха спокойно приближаването на Канбей и двамата му спътници.
— Почакайте тук — нареди Канбей.
Служителите се подчиниха на заповедта на господаря си и спряха с вперен в отдалечаващата се фигура поглед.
Щом Канбей приближи, застаналият в тръстиката неприятел също пристъпи крачка или две напред. Сега можеха да се видят ясно един другиго и си размениха поздрави, сякаш са стари приятели. Ако някой друг бе станал свидетел на такава тайна среща между двама противници, незабавно щеше да се роди подозрение в заговор; и двамата обаче изобщо нехаеха за такива грижи.
— Детето, на което имах дързостта да помоля да помогнете, е на гърба на онзи там мъж. Когато утре крепостта падне и аз срещна своя край на бойното поле, надявам се да не се смеете на силата на бащината ми обич. То е още толкова невинно и наивно.
Беше вражеският пълководец, началникът на крепостта Мики — Гото Мотокуни. Сега разговаряха с Канбей като стари познати — едва през есента на миналата година Канбей ходи в крепостта като пратеник на Хидейоши, за да поиска тя да се предаде. Тогава разговаряха като истински приятели.
— Значи все пак сте го довели? Нека го видя. Накарайте да го доведат.
Канбей махна леко с ръка. Служителят на Гото колебливо излезе иззад гърба на своя господар, разхлаби вървите, с които детето бе пристегнато към гърба му и го остави на земята.
— На колко години е?
— Само на седем.
Изглежда служителят се бе грижил лично за детето — докато отговаряше на Канбей, той избърса сълзите от очите си, поклони се и отново отстъпи назад.
— А името му? — попита Канбей.
Този път отговори бащата на момчето.
— Казва се Иваносуке. Майка му вече почина, същото ще стане скоро и с баща му. Умолявам ви да се погрижите за бъдещето на това дете, господарю Канбей.
— Не се тревожете. И аз съм баща. Много добре разбирам вашите чувства и ще сторя всичко необходимо детето да отрасне под моите лични грижи. Когато порасне, името на рода Гото ще се запази заедно с него.
— Тогава утре сутрин мога да умра, без да съжалявам за нищо.
Гото коленичи и притисна своя син към покритите си с доспехи гърди.
— Чуй добре какво ще ти каже сега твоя баща. Вече си на седем години. Детето на един самурай никога не плаче. Встъпването ти в пълнолетие е още далеч и си на възраст, когато би искал да се радваш на обичта на майка си и да бъдеш близо до своя баща. Но светът сега е пълен със сражения като това сега тук. Не можем да направим нищо, за да не бъдеш отделен от мен и е естествено аз да умра заедно с господаря си. Но ти всъщност не си толкова нещастен. До тази вечер си имал възможността да бъдеш заедно с мене и трябва да благодаря на небесните и земни богове за тази добра участ. Нали така? А от тази вечер ще бъдеш заедно с този мъж тук — Курода Канбей. Него трябва да слушаш. Той ще те отгледа като родител — бъди добър с него. Разбираш ли ме?
Докато неговият баща го милваше по главата и му говореше, Иваносуке мълчаливо кимаше отново и отново и по бузите му се стичаха сълзи. Сега часовете на крепостта Мики бяха преброени. Няколкото хиляди мъже вътре естествено се заклеха да загинат заедно със своя господар и бяха решени да умрат храбро. Волята на Гото бе твърда и сега той не изпитваше и най-малко колебание. Но имаше малък син и не можеше да понесе да види смъртта на едно невинно дете. Иваносуке е още прекалено млад за да носи бремето от това, че се е родил самурай.