Баудолино [bg]

или: „Най-благородни епископе, прости ми, защото срещам една прекрасна смърт и изгарям от твърде сладка рана: красотата на девойките ми пронизва сърцето и тези, които не успявам да докосна, притежавам поне в мисълта си.“

Никита отбеляза, че латинските епископи са се забавлявали с не твърде свети песни, но Баудолино му отговори, че преди всичко трябвало да разбере, че от един латински епископ изобщо не се изисквало да бъде непременно светец, особено ако бил канцлер на империя; и на второ място, че Райналд — твърде малко епископ и твърде много канцлер — бил, разбира се, почитател на поезията, но повече склонен да използва дарбата на един поет и за своите политически цели, както, впрочем, щял да направи по-късно.

— Значи Поета е станал прочут с твоите стихове?

— Точно така. В продължение на почти цяла година Поета изпращаше на Райналд в писма, преливащи от славословия, стихотворенията, които му пишех едно след друго, и накрая Райналд пожела този изключителен талант да се яви при него на всяка цена. Поета замина със запас от стихове, достатъчен да изкара цяла година, колкото и да изглежда запечен. Пожъна огромен успех. Така и не разбрах как може човек да бъде горд с една слава, получена чрез просия, но Поета беше напълно доволен.

— И аз се чудя, но на теб. Не разбирам какво удоволствие си изпитвал ти да виждаш своите рожби, приписвани другиму. Не е ли жестоко един баща да даде като милостиня плода на своите чресла?

— Съдбата на кръчмарската поезия е да минава от уста на уста, щастие е да чуваш как я пеят и би било егоистично да искаш да я четеш пред малцина само за да увеличаваш собствената си слава.

Не вярвам, че си толкова смирен. Щастлив си, че още веднъж си станал Принцът на Лъжата, и се хвалиш с това, понеже се надяваш, че един ден някой ще открие твоите любовни послания сред купищата ръкописи на Сен Виктор и ще ги припише кой знае на кого.

— Нямам намерение да изглеждам смирен. Харесва ми, че мога да правя да се случва нещо и да съм единственият, който знае, че то е мое дело.

— Няма разлика, приятелю — каза Никита. — Снизходително ти намекнах, че искаш да бъдеш Принцът на Лъжата, но сега ти ми даваш да разбера, че искаш да си самият Господ Бог.