Шифърът на Леонардо
- Автор: Браун Дэн
- Серия: Робърт Лангдън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Леонардо». Краткое содержание книги:
Тази нощ в огромния наос на „Св. Сулпиций“ цареше мъртвешка тишина и единственият признак на живот беше слабият аромат на тамян, останал от вечерната меса. Сила долавяше неестественост в поведението на сестра Биел. Това не го изненадваше. Бе свикнал хората да не се чувстват спокойно в негово присъствие.
— Вие сте американец — каза тя.
— Роден съм във Франция — отвърна албиносът. — Подстригаха ме в Испания и сега уча в Съединените щати.
Сестра Биел кимна. Беше дребна жена със спокойни очи.
— И никога не сте виждали „Свети Сулпиций“, така ли?
— Разбирам, че това само по себе си е грях.
— Денем храмът е по-красив.
— Убеден съм. Въпреки това съм ви благодарен, че ми давате тази възможност.
— Свещеникът настоя. Явно имате влиятелни приятели.
„Нямаш си и представа“ — помисли си Сила.
Докато следваше сестра Биел по централната пътека, Сила се изненада от аскетичната обстановка. За разлика от Нотър Дам с неговите пъстри фрески, позлатен олтар и топло дърво, „Св. Сулпиций“ беше строг и студен и напомняше голотата на испанските катедрали. Поради липсата на украса храмът изглеждаше още по-просторен и когато погледна нагоре към високия свод, той си представи, че стои под корпуса на грамаден преобърнат кораб.
„Подходящ образ“ — каза си Сила. Корабът на братството завинаги щеше да бъде преобърнат. Обзе го нетърпение да почне работа и му се прииска сестра Биел да го остави сам. Лесно можеше да се справи с дребната женица, ала се бе заклел да не прилага сила, ако не е абсолютно необходимо. „Тя е духовно лице и не е виновна, че братството е използвало нейната катедрала, за да скрие ключовия си камък. Не бива да бъде наказвана за чужди грехове.“
— Много ми е неудобно, сестро, че са ви събудили заради мен.
— Не се безпокойте. Нали сте в Париж за кратко. Непременно трябва да видите „Свети Сулпиций“. Интересът ви към катедралата архитектурен ли е, или по-скоро е исторически?
— Всъщност, сестро, интересът ми е духовен.
Тя мило се засмя.
— Това е ясно и без да го споменавате. Просто се чудех откъде да започна обиколката ви.
Погледът на Сила се насочи към олтара.
— Не е необходимо да ме развеждате. Бяхте повече от любезна. Мога да разгледам черквата и сам.
— Няма проблем. И без това съм будна.
Сила спря. Бяха стигнали до първия ред пейки, само на четири-пет метра от олтара. Той завъртя масивното си туловище към дребната жена и усети, че монахинята потръпва, когато срещна червените му очи.
— Надявам се да не ви прозвучи грубо, сестро, но не съм свикнал просто да влизам в Божи дом и да го обикалям. Имате ли нещо против да остана сам и да се помоля преди да разгледам катедралата?
Тя се поколеба.
— О, не, разбира се. Ще ви чакам в задната част на черквата.
Сила постави меката си, но тежка десница върху рамото й и я погледна.
— Сестро, изпитвам угризение, че ви събудих. Не мога да искам от вас да будувате заради мен. Моля, върнете се в леглото си. Мога и сам да се насладя на този храм и после ще си тръгна.
На лицето й се изписа тревога.
— Сигурен ли сте, че няма да се чувствате изоставен?
— В никакъв случай. Човек трябва да се моли сам.
— Както желаете.
Сила свали ръката си от рамото й.
— Приятен сън, сестро. Бог с вас.
— Бог с вас. — Сестра Биел тръгна към стълбището. — Моля ви, здраво затворете вратата на излизане.
— Непременно. — Той я проследи с поглед, докато не изчезна. После се обърна и коленичи до първия ред. Ремъкът се впи в крака му.
„Господи, в Твое име извършвам това дело…“
Приклекнала в сенките на хора високо над олтара, сестра Биел безшумно надничаше през перилата и наблюдаваше коленичилия монах. Внезапно промъкналият се в душата й страх й пречеше да стои неподвижно. За миг се зачуди дали този загадъчен посетител не е врагът, за когото я бяха предупредили и дали тази нощ ще трябва да изпълни получената преди много години заповед. Реши да остане в мрака и да следи всеки негов ход.
20
Лангдън и Софи напуснаха тъмното си скривалище и закрачиха по пустата Голяма галерия към аварийния изход. Професорът се опитваше да разгадае нова загадка. Последният аспект на тази мистерия го изпълваше с огромна тревога: „Капитанът от криминалната полиция иска несправедливо да ме обвини в убийство“.
— Смятате ли, че е възможно Фаш да е написал посланието на пода? — прошепна той.