Кръвно отмъщение

— Добре, а оръжието, с което е извършено престъплението, намери ли се?

— Онези идиоти, като се събудили на сутринта, решили да потулят работата и изхвърлили гилзите и куршумите в реката заедно с покойния. Специалисти, знаят кое какво е. И убийството така и си виси досега. Следствието е замразено.

— Чиста работа — отбеляза Дроздов. — А у вас никакви съмнения ли не са възниквали?

— Възникнаха — кимна Демьонок. — Цялата оперативна част на градското управление бяха приятели на Коля Ратников и нищо не би им струвало да застрелят убиеца-маниак. Още повече че се оказа замесено и местното управление на КГБ.

— Това пък по какъв начин?

— После, когато ги реорганизираха, се оказа, че те също са се интересувалия от Щърбавия. Бил е в списъка на нещатните им агенти. Не знам само как са го използвали.

Дроздов чак подсвирна. Като човек от провинцията, той още не беше свикнал с присъствието на Големия брат в особено важните дела. Лично мен това не ме учуди.

— Но е имало три коли със съучастници — напомних аз. — Намерихте ли някого от тях?

— Нещата стояха така — започна да обяснява Демьонок. — Цялата тази компания, далавераджии и криминални престъпници, действително е била осъждана по материали от негово разследване. Събрали се, напили се и тръгнали да се разправят. Не е имало сериозна организация на престъплението, поне според версията на следователя. Хората, които разбират, ги смущаваха доста неща, например особената жестокост, но след смъртта на главния боклук решиха да не ровят.

— Разумно — подигравателно произнесе Дроздов. — Защо да безпокоим хората? Нека убийците се разхождат на свобода!

Демьонок го погледна замислено.

— Работата е там, че всички са се разбягали насам-натам. Изплашили са се.

— И не беше възможно да ги откриете, така ли?

— А защо? Делото беше прекратено предвид смъртта на обвиняемия.

— Всичко това е много любопитно — прекъснах аз препирнята им. — Значи следствието е разполагало с данни за всички участници в престъплението?

— Да, разбира се — мрачно потвърди Демьонок. — Има ги и в оперативното дело, и в следственото.

— Добре — казах аз. — Ами „Макаров“?

Демьонок ме погледна въпросително.

— Какво „Макаров“?

— Дойдохме при вас по следите точно на този „Макаров“ — поясних аз. — Изплува в Москва, в редица случаи на неразкрити престъпления. Установихме, че и при вас е стрелял доста.

— Извинете — каза Демьонок. — Не съм запознат със случая. Това със сигурност ли е нашият „Макаров“?

— Със сигурност — потвърдих аз.

— Бих искал да знам, кой ли мръсник го използва? — произнесе Демьонок. — Може би някой от нашия списък?