Смъртоносно обаждане [bg]

Капитан Блейк и Карлос го погледнаха заинтригувано.

– Замисли се, капитане – каза Робърт. – Кой би си направил всичкия този труд и тази подготовка и би поел такъв голям риск да играе елементарна игра, която може да загуби?

Никой не отговори, но заинтригуваните погледи станаха замислени.

– Какво щеше да направи убиецът, ако Таня беше отговорила правилно и на втория въпрос? – продължи Хънтър. – Добре, ти победи. Браво. Дай ми минута да развържа приятелката ти и ще изчезна за нула време. Между другото, съжалявам за огледалото в банята. Ще ти изпратя чек по пощата.

Изминаха още няколко секунди мълчание, докато капитан Блейк и Гарсия мислеха върху думите му.

– Но ти каза, че и двата въпроса, които ѝ е задал, са били пряко свързани с нея – отбеляза Барбара.

– Точно така – потвърди Хънтър. – Първо я е попитал за броя на приятелите ѝ във фейсбук, а после за номера на мобилния телефон на Карън Уорд. Лесни въпроси, предназначени играта да изглежда честна. – Робърт млъкна и вдигна пръст.

– Дори повече от честна. Въпроси, предназначени играта да изглежда лесна и възможна за спечелване, но преди всичко да натрапят силно чувство за вина. – Хънтър погледна партньора си. – Карлос, колко пъти по време на разговора сутринта Таня закри с ръце лицето си, плака и каза, че тя е виновна за всичко и че трябвало да знае наизуст номера на Карън?

Гарсия направи гримаса.

– Ами безброй пъти.

– Именно. И това е умната част. Илюзията. Простичък, лесен въпрос, но такъв, на който той е знаел, че Таня няма да отговори правилно.

– Откъде може убиецът да е знаел това, Робърт? – попита капитан Блейк.

Хънтър взе мобилния си телефон.

– Защото я е питал и преди това.