Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

— Ти защо изял топката!

— Не, Бутс! — изкрещя Грегор. Изправи се с мъка На крака и се спъна в един скелет. — Не!

— Ти защо изял топката! — повтори Бутс. Тя размаха ръце към лозите и из джунглата се разнесе вибрация. Гущерът обърна глава към нея.

Темп разпери криле и литна право към гущера. Хлебарките обаче рядко използват крилете си и накрая той се озова безпомощно омотан в лозите на няколко крачки от целта си.

Грегор отчаяно се опитваше да освободи краката си от гръдния кош на скелета.

— Бутс! Върни се! — Видя, че и другите скачат да я спасят, но как можеха да стигнат до нея навреме?

— Дай на Темп моя топка! — нададе вой Бутс към гущера. — Тииииииииии!

Гущерът изгледа гневно Бутс и широко разтвори уста. Разнесе се страшно съскане, а около врата му изведнъж се издигна надиплена яка от пера в цветовете на дъгата, при което главата му изглеждаше пет пъти по-голяма.

— О-о! — възкликна изненадано Бутс и вдигни ръце над главата си, за да покаже, че и тя има яка. — О-о!

За момент огромният гущер и момиченцето бяха като огледални образи. С отворени уста, с настръхнали яки, с широко отворени очи.

А после някой се разсмя. Звукът дойде откъм гущера и сякаш излизаше от устата му. Но смехът беше несъмнено човешки и Грегор разбра, че идваше от другаде.

Опашката на синьозеления гущер се показа от джунглата и крайчето й се отпусна на земята до Бутс. Лозите прошумоляха и по нея се плъзна някой. Блед долноземец с виолетови очи се приземи с лекота на крака до Бутс. Още се смееше, когат застана на едно коляно пред нея.

— Е, и ти ли си съскач? — попита той.

— Не, аз съм Бутс — отвърна тя, като отпусна ръце. — Ти кой си?

— Аз съм Хамнет. А това е моята приятелка, Фрил — каза Хамнет. Посочи гущера и яката бавно се прибра.

Бутс огледа замислено Фрил.

— „И” като иг-иг-агуана — каза тя. Имаше предвид „игуана”. Това беше още едно от онези животни като жирафа. Ако в букварите срещу буквата „и” нямаше ибекс, то със сигурност имаше игуана.

— Да, предполагам, че е така — каза Хамнет. — Каквото и да е това иг-иг-агуана.

— То ми изяло топката — каза Бутс обидено.

— Без да иска. Да видим дали можем да си я вземем. Фрил, има ли начин да си получим обратно топката? — попита Хамнет.

По врата на гущера премина конвулсия, топката изхвърча от устата му и падна право в ръката на Хамнет. Той я избърса в ризата си и Грегор забеляза, че това не беше тъканата материя, с която обикновено се обличаха долноземците. Дрехите на Хамнет изглеждаха направени от кожа на влечуги.

— Почти като нова, ако не възразяваш срещу малко слюнка от съскач — каза Хамнет и подаде топката на Бутс.

Как се казваше това нещо? Когато имаш чувството, че става нещо, което вече се е случвало? Дежа-вю? Точно в този момент Грегор го изживяваше особено ясно. Веднага си спомни как Лукса застана на едно коляно и поднесе топката към Бутс на арената, със същата полуусмивка на лицето при първата им среща. Приликата беше толкова поразителна, че Грегор за малко не изрече името ѝ. Кой беше този? Баща ѝ? Не, баща ѝ беше мъртъв. Но сигурно бяха роднини. И какво правеше той тук в джунглата? Възможно ли беше този човек с гущера да е техният водач?