Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Алхимикът от Сенките [bg]
Алхимикът от Сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Алхимикът от Сенките [bg]

Электронная книга - «Алхимикът от Сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. „Алхимикът от Сенките“ е втората книга от трилогията „Остриетата на Кардинала“ на френския автор Пиер Певел. През неговия поглед се завръщаме във вечно будния Париж през XVII век, където магията, макар и рядко срещана, определено съществува; също така присъствието на драконите, което малко или повече се смята за нещо напълно нормално. За да се справи с надигащата се заплаха, кардинал Ришельо свиква своите най-доверени мъже: Остриетата на Кардинала, предвождани от капитан Ла Фарг. Шестима мъже и една жена, притежаващи изключителни способности и готови да жертват живота си по негово нареждане. Спасили Франция веднъж, кардиналът разчита на тях да го направят отново. Когато Ла Фарг чува слуховете за красива и смъртоносна италианска шпионка, твърдяща, че притежава ценна информация, той решава да се отзове. Когато тайнствената италианка моли кардинал Ришельо за убежище преди да проговори, Ла Фарг е готов да го обмисли. Защото тя може да назове техния враг. Срещу тях се изправя несравнимо опасен и неуловим манипулатор, коварен като самия Ришельо: Алхимикът в сянка.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 120
Перейти на страницу:

Но магията…

— Саакир… — промълви той притеснено.

Саакир. Драконовска дума, която означаваше едновременно жрец и магьосник, две неразличими понятия в племенната цивилизация на драките.

— Да, Кх’Шак? — отзова се старият драк. — Какво има?

Черният драк се прокашля. Все така неподвижен, със затворени очи, другият му беше обърнал гръб.

— Намерихте ли я, саакир?

— Не, сине мой — рече магьосникът спокойно и търпеливо, както човек разговаря с малките деца. — Италианката я е покрила със седем воала. Всяка нощ ще разкъсвам по един от тях и скоро тя ще се появи гола пред Окото на Дракона на Нощта. Тогава ще я видя и ти, първи след мен, ще разбереш…

— Благодаря, саакир.

Кх’Шак беше готов да си тръгне загрижен, когато старият драк се обади:

— Безпокоиш се, нали?

Големият черен драк се затрудни с отговора. Той реши да каже истината.

— Да, саакир.

— Това е добре. Ти си вожд. Твоята роля е да се тревожиш за онова, за което другите нехаят, да виждаш онова, което другите не съзират… Но дните минават, твоите бойци губят търпение и ти се боиш, че няма да можеш да ги удържиш още дълго време.

Нима саакирът поставяше под съмнение авторитета му? Кръвта на Кх’Шак кипна.

— Моите бойци ми се подчиняват безпрекословно и ме уважават! Те ще изпълнят каквото им наредя!

Старият драк магьосник се усмихна, но другият не видя това.

— Естествено, естествено… Значи нещата се развиват добре, нали?

— Да — беше принуден да потвърди Кх’Шак. — Развиват се добре.

Настъпи мълчание, а дракът се чудеше какво да направи. Най-после в мекия глас на неподвижния старец прозвучаха твърди нотки:

— Сега, Кх’Шак, трябва да си тръгнеш. Имам нужда от почивка.

* * *

В Лисичарника Италианката допиваше чаша шоколад, докато един лакей разтребваше масата и отнасяше остатъците от закуската ѝ. Седнала във фотьойл, тя наблюдаваше Лепра, който гледаше навън през прозореца. Той не изпускаше от очи пътя, който излизаше от гората и прав като стрела пресичаше зеленото пространство между помещенията за прислугата и стигаше до моста над рова.

Антоан Лепра, кавалерът Д’Оргьой.

Острие на капитан Ла Фарг. И както изглежда, бивш кралски мускетар. Спокоен, сдържан, любезен, бдителен. Вероятно неподкупен. Във всеки случай — безупречен. Висок, кестеняв, със строг поглед. Пленителен за онези жени, които обичаха зрелите мъже, върху чиито лица бяха изписани годините и преживените изпитания. В него имаше и нещо брутално. Този Лепра умееше да се бие и не се боеше от насилието. Мускулестото му тяло навярно беше покрито с белези…

Погледът на Алесандра ди Санти пронизваше мълчанието. Лепра отгатна настоятелността ѝ и се обърна към девойката. Тя не стори грешката незабавно да отвърне очи, което непременно би издало греховните ѝ чувства.

Невероятно хитра, младата жена моментално излъга и прикри истинската причина за интереса си.

— Откъде имате тази странна рапира, кавалере?

Както винаги, Лепра беше препасал бялата си рапира, измайсторена от кост на Прастар дракон. Невероятно и страховито оръжие, едновременно леко и по-здраво от най-съвършеното острие, пристигнало от Толедо.

— Беше ми поверена.

— От кого? И при какви обстоятелства?

Бившият мускетар се усмихна, но не отговори и отново обърна глава към прозореца. Погледът му се зарея към короните на дърветата.

— Е, господине — настоя красивата шпионка. — От няколко дни делим този покрив и прекарваме повечето време заедно, но аз нищо не зная за вас.

— И аз почти не ви познавам. Но може би така е по-добре.

Алесандра стана и бавно се приближи към Лепра, по-скоро към гърба му, тъй като той продължаваше да гледа навън.

— Нямам нищо против да ме опознаете, господин кавалер. Задавайте въпросите си, аз ще отговарям…

— Оставям на господин Дьо Лафмас задачата да ви разпитва.

— Дали малко шоколад няма да ви направи по-мил? Мога да ви сипя…

Като се обърна от прозореца, Лепра внезапно се озова редом до Италианката. Всъщност тя се беше приближила толкова, че почти се докосваха. По-ниска от него, авантюристката го гледаше отдолу и държеше чашата до полуотворените си и леко влажни устни.

Очите ѝ се смееха.

— Обичате ли шоколад, господин кавалер?

— Аз… Аз не зная.

— Никога ли не сте опитвали?

— Не.

Шоколадът, който не беше добре познат във Франция, дължеше скромната си популярност на кралица Анна Австрийска, която го обожаваше от детските си години в Испания и искаше да ѝ го поднасят в Лувъра. Все още каприз за знатния елит, шоколадът — нещо много любопитно — се продаваше в аптеките.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)