Третата тайна [bg]

— Чуй какво ще ти кажа, старче! — заряза любезностите Валендреа. — В момента изпълнявам мисия, която има изключително значение за църквата. И тя налага необичайни действия.

Това беше лъжа, която обаче прозвуча добре.

— Значи няма да имате нищо против, ако поискате разрешение за достъп от светия отец — запъна се началникът на архива. — Мога незабавно да поискам връзка с Торино.

Настъпи мигът на истината.

— Разполагам с клетвена декларация от племенницата ти, която с удоволствие ми я предостави. В нея тя се кълне пред Всевишния, че си опростил греха на дъщеря й, която е направила аборт. Как е възможно, твое преосвещенство? Не знаеш ли, че това е ерес?

— Знам за какво става въпрос. Вашият отец Амбрози е проявил необичайна настоятелност към семейството на сестра ми. Опростих греховете на племенницата ми, защото умираше и се страхуваше, че ще отиде в ада. Успокоих я с божията милост, както би постъпил всеки свещеник.

— Моят Бог, който е и твой, категорично не приема аборта. За него това е убийство и ти нямаш право да опрощаваш подобен грях. Мисля, че светият отец няма да има друг избор, освен да се съгласи с тезата ми.

Валендреа усети, че възрастният духовник се стяга пред лицето на тежкото обвинение, но едновременно с това забеляза леко потрепване на левия му клепач — вероятно мястото, през което се промъкна издайническият страх.

Твърдостта на стария кардинал изобщо не впечатли Валендреа. Животът на този човек беше минал в разместването на разни документи, придържането към безсмислени правила и поставянето на високи препятствия пред всеки, който дръзне да се противопостави на Светия престол. Под негово ръководство се трудеше цяла армия писари, която имаше задачата да пази тайната на папските архиви. А когато някой от тях стигнеше до най-високия пост, той правеше всичко възможно присъствието му в архивите да бъде забелязано — с помощта на разни забрани за достъп или изискване за специални разрешения. И тук, както при археологическите разкопки, откритията ставаха единствено след задълбочено ровене из тъмните полици и шкафове. А за това се изискваше време — стока, която католическата църква беше започнала да предлага едва през последните няколко десетилетия. Валендреа проумя, че единствената задача на хората като този кардинал беше да защитават църквата от всички, включително и от собствените й князе.

— Както желаеш, Алберто — процеди началникът на архива. — Разкажи на целия свят как съм постъпил, но аз няма да те допусна в Резерва. За да влезеш там, трябва да си папа. А това все още не е станало.

Може би беше подценил този книжен плъх. В основите му очевидно имаше повече бетон, отколкото личеше на пръв поглед. Валендреа реши да остави нещата такива, каквито са, поне засега. През следващите дни и месеци вероятно щеше да има нужда от него.