Дяволът държи свещта [bg]

Спрях се в кухнята. Запалих лампата над кухненския плот. Не можех да направя нищо, без той да ме чуе — да пусна вода, да отворя вратата на хладилника. Внимателно придърпах един от кухненските столове и седнах. Седях с ръка върху корема и през плата на нощницата усещах топлото съдържание на плика. Отново настъпи тишина. Може би беше припаднал или пък събираше сили да закрещи още по-силно. Не знам колко дълго седях така. По едно време той отново започна да вика, този път по-силно. Изправих се рязко, отидох до радиото върху плота и го включих. Нощна програма. Разнесе се музика. Увеличих звука. Намерих степен, при която вече не го чувах. Учудена слушах цялата страст, която се изливаше в стаята. I will always love you. Hold me baby, hold me now.14 Свих се до масата. Не принадлежах към този свят; бях човек, когото никой не обича. А сега седях тук, една застаряваща жена с плик фекалии на корема, и заемах място. Изведнъж ми се догади, но не излезе нищо, само вкус на кисел портвайн. Той спря да вика. Дали да се престраша да отворя капака? Само да погледна набързо и да го затворя отново? Започнах да навивам пътеката. Капакът се показа. Заслушах се, останала без дъх. Не чух нищо. Навярно е изгубил съзнание. Можех да се върна в леглото и така да отложа проблема с още няколко часа. Вторачих се в стената, право в календара, който показваше месец септември. Есен е, мислех си. Ще стане още по-тъмно и по-студено. Затова мушнах ръка в халката и отворих капака. Погледнах надолу към бледото лице. Очите над шала се взираха в мен и чух толкова сърцераздирателен вик, че едва не паднах. Възвърнах си равновесието и пуснах капака, пуснах го с трясък. Съвсем не беше мъртъв. Щеше да живее дълго, в него имаше сили. Знаеше, че съм тук, горе, че мога да го спася. Отново надух радиото. Върнах се в леглото. Чувах музиката през отворената врата. Един мъж викаше с огромно отчаяние: „I lied for you, and that’s the truth“15. Седях изправена, докато се съмна. Сивата светлина се изливаше през прозореца подобно на мръсна вода. Аз, която съм толкова стриктна, не можех да я спра. Той вече не крещеше.