Последните оцелели: Изгубени завинаги [bg]

- Някои неща не мога да обещая - обясни той. - Не мога да обещая, че луната ще се върне на мястото си, нито че нещата ще станат както преди.

- Знам - кимна тя, - Също така не можеш да ми обещаеш, че папи и мами ще се върнат. Но искам да се закълнеш, че е Джули няма да напуснете апартамента, че няма да изчезнете. Трябва да се закълнеш, че ще останете вкъщи, така че винаги да мога да ви открия. Ако папи или мами, или Карлос се върнат, вие ще сте вкъщи, ще им кажете къде съм и аз също ще мога да се прибера. Обещай ми, Алекс. Не искам и вие да се загубите като тях.

-Обещавам - каза той, надявайки се, ако някога се наложи с Джули да напуснат жилището, да успее да предупреди Бри предварително. - Ще останем там заради теб и папи, и мами, и Карлос.

- Добре. Вече можеш да тръгваш. Трябва да се прибереш, Джули ще се чуди какво става.

- Не - отговори Алекс и се изненада от собствената си категоричност. - Не мога да те оставя. Трябва да съм сигурен, че ще се качиш в автобуса.

- Казах ти, че ще го направя. Можеш да ми се довериш.

- Не това имам предвид. - Не можеше да каже на Бри, че ако си тръгнеше, без да види как тя се качва в автобуса, сестра му щеше да стане една от изчезналите, нещо, което той не би могъл да понесе. - Аз нося необходимите документи. Трябва да остана, докато дойде рейсът.

- Добре - съгласи се Бри. - Просто си помислих, че би предпочел да си тръгнеш.

- Бри, за мен също е тежко. Но така е най-добре. За теб, за Джули, за мен. Така ще има повече храна за нас. И няма да се притесняваме, защото ще знаем, че ти си в добри ръце.

Бриана кимна.

- А сега бих искала да се помоля - каза тя. - Струва ми се, че светата Madre ще ми вдъхне сили.

Автобусът пристигна чак към три. Когато това стана, подсмърчанията се превърнаха в ридания и дори Алекс с усилие удържаше сълзите си. Бриана плачеше открито, докато прегръщаше брат си за сбогом.

Алекс показа на монахинята кръщелното свидетелство на Бри, бележника ѝ и документа за прекъсване. Жената беше по-възрастна, отколкото очакваше момчето, но изглеждаше мила и се усмихна на Бри, докато сестра му се качваше в автобуса. Алекс постави сака в багажното отделение. Момичетата се настаниха и Алекс забеляза, че Бриана е седнала до Ашли. „Вече печели приятели“, помисли си с гордост той. Нейния т кураж и вяра щяха да послужат за пример на всички останали.

Когато пое по обратния път, осъзна, че вече е прекалено късно да се върне в „Холи Ейнджълс“ за Джули. Беше се старал да избягва мислите за малката си сестра, тъй като най-напред трябваше да се погрижи за Бриана и да я изпрати на безопасно място. Той знаеше, че Джули обича Бри, но все пак си мислеше, че някаква малка част от Джули щеше да е доволна да бъде единственото момиче у дома.

Щеше да му е трудно да се справя с Джули без помощта на Бри. Но Джули щеше да се научи да уважава решенията му. Не беше лошо момиче, просто беше разглезена, защото се бяха отнасяли с нея като с бебе прекалено дълго. В света вече нямаше място за дванайсетгодишни бебета.