Нашествие [bg]

Кроу обсъди с мен плана си да постави кораби на пост около Земята. Ако използвахме шест кораба — два над полюсите и още четири около екватора, можехме да получим по-ранно предупреждение, ако се появи нов вражески съд.

— Добра идея — казах аз.

— Радвам се, че ти харесва. Ти си назначен на Северния полюс, на дванайсетчасова смяна. Вземи дневната. Искам да си буден и да мислиш за нови начини да накараме тези кораби да работят за нас.

— Добре.

— Бих те сложил да командваш ескадрила и да упражнявате бойни строеве, но мисля, че вместо това ще бъдеш нашият едночленен изследователски екип. Успя ли да претарашиш няколко магазина и да направиш кораба си по-уютен?

Разказах му за касапницата в мола на Мърсед. Той зацъка разочаровано с език.

— Виж, не го взимай много присърце. Това си е била тяхна грешка, не твоя. Не бива да се чувстваш виновен. Те знаят какво ще стане, ако стрелят срещу тези кораби.

— Да, но според мен само един човек си изтърва нервите и стреля, корабът отвърна на огъня, а после останалите решиха, че сезонът е открит, и…

— Да, да. Знам какво е станало. Това далеч не е първият случай. Но те трябва да се научат, пък ако ще и по трудния начин.

Не ми хареса отношението му. Ама никак.

— Говорим за човешки същества. Онези, които уж трябва да пазим.

— Все още имаме някои проблеми за изглаждане. Работя по въпроса. Накарал съм дипломатическия си екип…

— Говорим за Пиер, интернет измамника, нали?

— Посланик Пиер Гаспар. Постарай се, ако имаш някакви контакти със земните правителства, да го наричаш „посланик“. Изобщо не трябваше да ти казвам за миналото му.

— Не се засягай. Добре, той е нашият посланик. Как се справя?

— Ами доста добре. Използвайки твоята гениална схема за крадене на млади жени…

— Намерението ми не беше такова!

— Няма значение. Във всеки случай тази сутрин успях да хвана една американска сенаторка по хавлия във Вашингтон. Тя, разбира се, се провали още на първия тест — сещаш се, теста за находчивост, където трябва да яхнеш ръката, за да излезеш от стаята?

— Спомням си го много добре.

— Както и да е, само след минута беше изхвърлена на моравата си. Корабът ми се намираше на два метра над земята. Накарах го да я хване пак и да я донесе на мостика. Имах чувството, че жената ще получи сърдечен удар, но тя оцеля и аз я предадох на кораба на Пиер, за да започне преговори.

— Чакай малко — казах, — тя се е провалила на тест на твоя кораб, но наносите са я допуснали на борда на кораба на Пиер?

— Да, изглежда, след като бъдат белязани като некадърници, те си остават такива за всички наноси.

— Много ти благодаря — намеси се Сандра.

— Хей, Сандра. Не исках да те обидя.

Сандра напусна мостика с вирната глава.

— Как се казва сенаторката? — попитах.

— Ким Багър.

— Наистина ли? Сенатор Багър не председателства ли Комисията за външна политика?