Отровният пояс [bg]

Глава шеста

Голямото пробуждане

И сега, наближавам края на това забележително събитие — така несравнимо по важност не само за нашите дребни, лични животи, но и за цялата история на човешкия род. Както казах в началото на разказа си, когато тази история бъде записана, въпросното събитие несъмнено ще се извисява над всички останали, подобно планина сред заобикалящите я по-ниски била. Нашето поколение е било дарено с изключителна съдба, след като е било избрано да преживее нещо толкова невероятно. Колко дълго ще траят последиците от него — това само бъдещето може да покаже. Колкото до мен, спокойно мога да заявя, че нещата никога повече няма да бъдат същите. Човек никога не може да осъзнае колко безпомощен и неосведомен е, нито че е подкрепян от невидима ръка, преди тя за миг да го стисне със сила, достатъчна да го смаже. Смъртта беше неизбежна за нас. И вече знаем, че във всеки един момент това може да се случи отново. Зловещото ѝ присъствие хвърля сянка върху живота на всички ни, но кой би отрекъл, че в тази сянка чувството за дълг, за трезвост и отговорност, признателността към значимостта и целите на живота, най-искреният копнеж за развитие и подобрение не са станали толкова истински, че да завладеят цялото ни общество от край до край? Говоря за нещо отвъд различията и догмите. То е по-скоро промяна на перспективата, разместване на усещането ни за пропорционалност, едно ярко осмисляне на факта, че сме незначителни и преходни твари, съществуващи заради благоволението и по милостта на първия студен полъх на неизвестността. Но ако това познание е накарало света да се замисли по-дълбоко, то поне според мен не го е направило по-тъжен. Несъмнено сме съгласни, че по-трезвите и сдържани удоволствия на настоящето са по-смислени, както и по-разумни от шумната, глупашка глъчка, която едно време минаваше за веселие — едно време така неотдавнашно и въпреки това немислимо. Онези празни животи, пропилени в безцелни посещения и посрещане на посетители, в тревоги за огромни и ненужни домакинства, в подреждане и протяжно консумиране на изкусни блюда, сега могат да открият здраве и покой в четенето, музиката, кроткото семейно общуване, което произлиза от едно по-просто и трезво разпределяне на времето. Сега по-здрави и изпълнени с повече удоволствия, те са по-богати отпреди, дори след като са заплатили увеличения дан към общото благо, който така повиши стандарта на живот по тези острови.