![За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/5/za-chestta-na-vor-shards-of-honor-bg-download.jpg)
За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #3
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-000-4
- Переводчик: Николай Василев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
В лазарета отбеляза, че Дубауер — сресан и измит — е облечен в същата черна униформа без отличителни знаци, която носеше и самата тя. Беше подстриган и обръснат, медицинската помощ очевидно му се отразяваше добре. Тя му подхвърли няколко окуражителни думи, но той само мълчеше и я гледаше. Млъкна. Думите звучаха в ушите й някак кухо, изпразнени от съдържание.
Пред себе си видя малка болнична кабина с открехната врата. Зад нея зърна лицето на Воркосиган, който енергично й махаше. Бутна вратата и влезе. Бараярският командир носеше обикновена пижама от зелен плат, в ръката си държеше светлинна показалка, с която леко докосваше екрана на портативен компютър, прикрепен към рамката на леглото. Въпреки цивилните дрехи и липсата на оръжие, във вида му продължаваше да присъства военния авторитет. Корделия с изненада установи, че той е от хората, които дори голи биха излъчвали авторитет и биха накарали подчинените си да се чувстват прекалено облечени. Усмихна се на тази мисъл и махна с ръка за поздрав. До леглото се бе изправил единият от офицерите, които снощи го бяха довели тук.
— Командор Нейсмит, позволете да ви представя своя заместник, лейтенант Воркалонер. Моля да ни извините за секунда… Капитаните идват и си отиват, но бюрокрацията е вечна.
— Амин.
Воркалонер беше типичен професионален воин, сякаш свален направо от обявите за набиране на доброволци в Бараяр. Но в очите му проблясваха весели искрици и Корделия автоматично го причисли към групата на добродушните и любознателни младежи от рода на Куделка. Вероятно преди десетина години този лейтенант е бил точно такъв.
— Капитан Воркосиган говори с дълбоко уважение за вас — подхвърли Воркалонер и очевидно не видя притеснението, което се изписа върху лицето на командира. — Предполагам, че сме извадили късмет да имаме такъв бетиански пленник…
Гримасата на Воркосиган придоби опасни оттенъци, но Корделия го помоли да пропусне гафа с леко поклащане на глава. Той сви рамене и започна да чука по клавиатурата пред себе си.
— Бих приела вашите думи за истина, само ако моите хора бъдат оставени да се приберат у дома без повече инциденти — каза на глас тя. — Поне тези, които са живи… — Духът на Розмънт изведнъж изплува в съзнанието й, Воркалонер вече не й изглеждаше толкова симпатичен. — Между другото, защо изгаряте от желание да ни затворите в клетка?
— Такива са заповедите — отвърна лейтенантът с убеждението на религиозен фанатик от миналото, който се оправдава с един-единствен аргумент: „Бог пожела така“… После на лицето му се изписа нещо като съмнение, на устата му се появи усмивка: — Всъщност, през цялото време имам чувството, че ни изпратиха да патрулираме в този район, за да ни накажат…
— За какви грехове? — намеси се Воркосиган и в очите му заигра весела искра. — Доколкото те познавам, Аристид, ти притежаваш доста егоцентрично чувство за космология… — Остави младежа да размишлява върху тези думи и се обърна към Корделия: — Вашето задържане трябваше да стане по безкръвен начин, но нещата се объркаха… Зная, че това не е извинение, но такова е действителното състояние на нещата… — Тя разбра, че командирът на бараярския кораб отлично помни погребението на Розмънт в студената мъглива нощ. — Същевременно зная, че това не може да бъде оправдание и ще понеса личната си вина… Особено след като изпратя този доклад. — На лицето му се появи мрачна усмивка, пръстите му отново зачукаха по клавишите.
— Не бих казала, че съжалявам — поклати глава Корделия. — Особено по отношение на вашите планове за инвазия…
— Каква инвазия? — стреснато я погледна Воркалонер.
— Страхувах се, че ще стигнете до подобно заключение — въздъхна Воркосиган. — Особено след като видяхте складовете в онези пещери… В щаба имаше разгорещени дебати по този въпрос. Страхувам се, че в тях надделяха привържениците на агресията… Всичко това е мое лично мнение и на практика е без никакво значение. Просто защото съм военен и изпълнявам своите заповеди…
— Каква агресия? — продължаваше да любопитства Воркалонер.
— Никаква, ако имаме късмет — отвърна Воркосиган, неволно пожелал да бъде искрен. — Достатъчно е човек да преживее този кошмар само веднъж в живота си… — Лицето му потъмня от неприятни спомени.