Мистерията в „Синия експрес“

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

ГРАФ ДЕ ЛА РОШ

Ван Олдин прочете писмото умълчан. Лицето му почервеня от яд. Мъжете, които го наблюдаваха, видяха как вените по слепоочията му затупкаха, а ръцете му несъзнателно се впиха една в друга. Без да продума, той върна писмото обратно. Господин Кареж се бе загледал замислен в бюрото, очите на господин Кокс бяха забити в тавана, а господин Еркюл Поаро леко изтупваше едно петънце прах от ръкава си. И тримата тактично избягваха да погледнат към Ван Олдин.

Съзнаващ поста и задълженията си, господин Кареж пръв зачекна неприятната тема.

— Може би, господине — измънка той, — на вас е известно от кого… хм… е писано това писмо?

— Да — отговори твърдо Ван Олдин.

— Аха? — възкликна въпросително следователят.

— Един мошеник, който нарича себе си граф Де ла Рош.

Настъпи тишина. После Поаро се наведе напред, заигра си с една линийка от бюрото на следователя и откровено се обърна към милионера:

— Господин Ван Олдин, всички ние съчувстваме, дълбоко съчувстваме на болката, която ви причинява разговорът на тази тема, но повярвайте ми, господине, сега не е време за съболезнования. Ако ще се раздава правосъдие, ние трябва да знаем всичко. Помислете една минутка и вие самият ясно ще разберете това.

Миг-два Ван Олдин мълча и след това неохотно кимна с глава в знак на съгласие.

— Напълно сте прав, господин Поаро. Колкото и да е болезнено, аз нямам никакво право да скривам каквото и да било.

Комисарят въздъхна облекчено, а следователят се облегна в креслото си и намести едно пенсне на суховатия си дълъг нос.

— Може би вие сам ще ни разкажете, господин Ван Олдин — подкани той, — всичко, което знаете за този господин?

— Това започна в Париж преди единадесет или дванадесет години. Тогава дъщеря ми беше девойка, изпълнена с глупави романтични блянове като всяко младо момиче. Скрито от мен се запознала с този граф Де ла Рош. Вие сигурно сте слушали за него?

Комисарят и Поаро кимнаха утвърдително.

— Самият той се нарича граф Де ла Рош — продължи Ван Олдин, — но аз се съмнявам дали наистина притежава тази титла.

— Не бихте открили името му в „Алманах де Гота“ — потвърди комисарят.

— Разбрах това — каза Ван Олдин. — Човекът бе с изящна външност, модерен негодяй, фатално привлекателен за жените. Рут бе опропастена от него, но аз бързо ликвидирах цялата работа. Той не беше нищо повече от един обикновен мошеник.

— Напълно сте прав — прекъсна го комисарят. — Граф Де ла Рош е наш добър познайник. Ако беше възможно, ние отдавна да сме го поставили зад решетките, но честна дума, това не е така лесно. Този приятел е ловък, пък и аферите му са винаги свързани с дами с високо обществено положение. Измъква от тях пари чрез шарлатании или по пътя на шантажа и те, разбира се, си мълчат. Не бива да се посрамиш пред очите на цял свят, нали, и така той запазва изключителната си власт над жените.