Ангел на нощта
- Автор: Лем Арнет
- Серия: border series #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на нощта». Краткое содержание книги:
— Първият език на лейди Мириам — засмя се мавърът.
— Не забравяй, че тя много пъти е работила в наша полза.
— И е спасявала безценните ни гърбове от камшика.
— Стига си споменавал безгрижното ни детство. Разкажи ми повече за Елана. Наистина ли е африканска принцеса?
— Е, достатъчно голям инат е, за да бъде ашанти.
Понеже също имаше проблеми с Алпин, компанията на друг нещастен мъж бе добре дошла за Малкъм.
— Започвам да вярвам, че всички жени са опърничави.
— Когато ги въздигнеш до положението на временно украшение на собственото ти легло, някои започват да протестират.
Малкъм взе щипка пясък от едни сребърни везни и го пръсна по писалището си.
— Прости ми, че поисках съвета на мъж, който е спал с първата си и последна жена на петнадесет години.
— Причините са ти известни.
— Винаги съм уважавал отказа ти да смесваш расите ни. Фигуративно казано обаче, без да обиждам Пророка, планината дойде при Мохамед.
Саладин тежко се отпусна в стола.
— И двамата сме в беда.
— Аз не. Не се нуждая от постоянна спътница в живота.
Стиснатите устни на мавъра побеляха от напрежението.
— Не е вярно, приятелю. Нуждаеш се, но си толкова невъобразимо благороден, че не смееш да си вземеш жена, знаейки, че никога няма да можеш… — замълча и отклони поглед.
— Да я даря с дете, нали? — довърши вместо него. Никога нямаше да има син, който да размахва меч играчка и да печели въображаеми войни. Никога нямаше да отгледа дъщеря, която да бере цветя и да гони пеперуди.
Алпин го беше осакатила. Тя щеше да си плати. Веднага след като качеше на кораба Розина и пораждащите тревога писма, щеше да поднови опитите си да завладее Алпин Маккей.
— Достатъчно за добродетелите ми, предпочитани от прекрасния пол. Да поговорим за твоите. Какво ще направиш за нашата африканска принцеса?
Звънчето издрънча, сигнализирайки, че някой е влязъл в скрития зад библиотеката тунел. Саладин подскочи от стола.
— Какво, по дяволите…
— Шт. — Малкъм сложи показалец пред устата си. Съществуваха само два ключа. Той обърна наопаки писалището, докато намери своя. Мисис Елиът съхраняваше другия ключ. Това означаваше, че сега бе притежание на Алпин. Беше си спомнила за входа откъм двора на замъка и вероятно се беше сетила за разположението на тунелите. Тя често ги бе преброждала като дете.
Беззвучно произнесе името й. Мавърът прошепна намръщен:
— Но защо? Какво иска?
Повдигна рамене, после сложи свитата си в подобие на фуния ръка на ухото си и посочи себе си и Саладин.
— Нима подслушва?
Кимна, огорчен от постъпката й, но и любопитен да узнае към какво се стреми. Предоставена му беше великолепна възможност да й даде фалшива информация.
Прошепна усмихнат:
— Хайде да й направим услуга, а?
Ухиленият Саладин разтвори ръка и я вдигна с обърната към Малкъм длан.
Като се премести толкова близо до библиотеката, че тя да може да чува всяка негова дума, той заговори високо, с ясен глас.
— Нашата Алпин е станала красавица. Не си ли съгласен, Саладин?
Застанала в нишата в тъмния, влажен коридор, тя почувства как този комплимент прогонва тревогата и опасенията й. Беше дошла да подслуша чужди тайни, а вместо това чу приятни неща.
— Вярно е — изрече Саладин. — Изглежда, островният живот й се е отразил чудесно.
— Така е, но ще й е по-добре тук. Тя принадлежи на тази земя.
— Какви са плановете й?
— Не ги е споделила. Ще ми се да вярвам, че е доволна да се грижи за дома ми.
„Да, само че, когато плодове на манго узреят върху смокиново дърво“ — помисли си Алпин. Веднага след като успееше да го накара да й прехвърли собствеността върху плантацията, щеше да потегли с първия кораб за дома.
Мавърът се засмя.
— Не е нужно да гадая как се чувстваш сега, когато Алпин е толкова близо до тебе.
— Близостта й май развихря въображението ми. Само се надявам тя да не разбере.
— Какво да не разбере?
„Да, какво?“
Малкъм каза нещо на шотландски, език, който Алпин никога не научи.
— И двамата знаем, че изпитваш специални чувства към нея — отговори на английски Саладин. — Дори не бих си и помислил да й кажа, но съм сигурен, че тя подозира нещо.
— Ти пък как разбра?
Алпин се взираше в мастилената тъмнина.
— От начина, по който я гледаш.
— И как я гледам? — Въпреки че Малкъм говореше спокойно, тя усети обвинението, което се криеше в гласа му.
— Гледаш я като умрял от глад човек, който чака да му поднесат първото от десет поредни блюда. Не ме зяпай! Аз не съм съставил менюто.
— Но ти се радваш, че съм в затруднено положение.
— Добре де, виновен съм. Кажи ми, приятелю, лейди Алпин отговаря ли на похотливите ти чувства?