Смела любов

Но болка нямаше. Само повече удоволствие. Удоволствие толкова интензивно, че тя отново и отново се разтърсваше от приливите му. Започна да се гърчи под него, умът се отдели от тялото й и тя се превърна в нещо безумно, диво, стенеше и се задъхваше, викайки името му. Пришпорен от нейната реакция, Бен се присъедини към нея и намери собственото си удовлетворение.

Когато Тиа изплува, той се облегна на лакът и се взря в нея.

— Не мога да повярвам, че никога преди не си го правила, толкова си добра. Тялото ти е само страст и огън.

Тя се изчерви и отвори уста, за да каже нещо язвително, но Бен я изпревари.

— Не го казвай. Не мога да понеса да чувам уличен език от сладките ти устни.

— Откъде знаеш какво щях да кажа?

— Вече свикнах с неженствените изрази, които излизат от устата ти.

Тя го изгледа с неприкрито отвращение.

— Предполагам, знаеш всичко за дамите.

— Всъщност, да.

— Не смятам Карълайн Батърсби за дама.

— Каро е разглезена и понякога е доста противна, но никой не оспорва факта, че е дама.

Тиа изсумтя презрително.

— Като е такава дама, защо така се противиш на женитбата с нея?

— Нямам нищо против нея конкретно. Не съм мъж за женене. Никога не съм се влюбвал, а и не съм принуден да създам наследник. Брат ми Деър вече е осигурил на баща ми трима внуци. Бракът е за идиоти, които не знаят къде им е интересът. Освен това, няма да бъда добър съпруг.

— Да бе, поне за едно нещо сме на едно мнение — измърмори сънено Тиа.

Бен не можа да не се засмее на доста язвителната й забележка. Омаян, той загледа как гъстите й мигли полека се спускат над невероятните й очи, прилични на истински скъпоценности, и тя се унася в сън. Трябваше да признае, че я беше изтощил. Колко жалко, че не можеше да каже същото за себе си. Никога в живота си не се беше чувствал по-силен. Струваше му се, че може да я люби цяла нощ, непрекъснато, възстановявайки се всеки път, след като излее семето си в нея. Обикновено веднъж или два пъти му беше достатъчно, но нещо в Тиа го правеше истинска сексуална, машина.