Двойната Лотхен

Лоте колебливо поклаща глава.

— Не, аз седях отляво. Или не?

Двете проточват шии нагоре към снимката.

— Е-е-е, сами не знаете коя коя е! — виква извън себе си Рези и избухва в смях.

— Да, ние самите действително не знаем! — казва възхитено Луиза.

И трите прихват да се смеят тъй, че смехът им долита чак до съседния апартамент.

Оттатък една жена пита поизплашена:

— Ами ще можеш ли да работиш при такъв шум?

Той отива до рояла, отваря капака му и казва:

— Само при такъв шум ще мога да работя!

И докато смехът оттатък затихва, той изсвирва на жена си дуета в ми-мажор от детската опера, който се чува чак до кухнята на съседното жилище. Там трите работят колкото може по-тихо, за да не изпуснат нито звук.

Когато песента заглъхва, Лотхен пита смутено:

— Как е то всъщност, Рези? Щом татко и мамичка сега отново са заедно, Луиза и аз можем да имаме още братя и сестри, нали?

— Да, разбира се! — заявява уверено Рези. — Искате ли да имате?

— Разбира се! — казва енергично Луиза.

— Момчета или момичета? — осведомява се небрежно Рези.

— И момчета, и момичета! — казва Лоте. А Луиза виква от все сърце:

— И все близнаци!