Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Животът ти или блондинката, Ласитър
Животът ти или блондинката, Ласитър - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Животът ти или блондинката, Ласитър

Электронная книга - «Животът ти или блондинката, Ласитър». Краткое содержание книги:

Може би за пръв път един човек е поставен във времето си — време толкова сурово, толкова жестоко, че рядко фантазията на авторите се е оказвала достатъчна да го отрази. Западът — това е безмилостна природа, гибелни мисии и титанични цели. Те формират човека Ласитър.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 39
Перейти на страницу:

Тя кимна и въпреки волята й няколко сълзи се търкулнаха по зачервените й страни.

— Готова съм на всичко за него — прошепна тя. — Ще направя всичко, което е по силите ми.

— Ами Ласитър? — попита той. — И той ли те обича, както ти него?

Тя отново кимна.

— Да, и той ме обича. Сигурна съм, че би влязъл и в ада заради мен!

Усмивката на Мълиган стана още по-широка. Изглеждаше доволен от думите й. Дори мъжете, които отдавна служеха при него, не можеха да разберат настроението му.

— Заповядай вътре, Хуанита — покани я меко той. — Ще си поговорим спокойно. Аз ти желая само доброто.

Тя покорно го последва. Влязоха в грамадната дневна, която се стори на Хуанита същински рай. Двамата бяха сами — русата мексиканка и едрият земевладелец.

Внезапно я обхвана страх. Тя се вгледа в очите му и прочете в тях неутолима жестокост. Той я сграбчи за раменете и я хвърли като парцал на килима. Лицето му се разкриви в похотлива гримаса.

— Курва! Проклета курва! — хриптеше той. — Сега ще видиш ти! И ти, и Ласитър жестоко ще си платите за всичко. Ще съжалявате, че сте си показали носа в Каза Гранде!

Хуанита Перада отчаяно се отбраняваше, но не можеше да се справи със силния мъж.

Той разкъса дрехите й и тя остана гола пред него. Хуанита изтощено затвори очи, готова за най-лошото. Трябваше да претърпи най-жестокото унижение в живота си.

За нейно най-голямо учудване не се случи онова, което очакваше с отвращение. Мълиган плъзна ръка по голото й тяло и се изправи.

— Не мога да се любя с курви — изръмжа той. — Хайде, обличай се! Отиваме в Каза Гранде.

Хвърли й една от онези подобни на чувал ленени ризи, които беше носила и Джудит. Изглежда му доставяше някакво перверзно удоволствие да облича пленниците си в тях.

— Ставай! — заповяда отново той. — След час потегляме. Кълна ти се, че Ласитър и останалите негодници ще ме молят на колене за пощада!

Сети се за унизителното поражение през последната нощ и отново го обзе бесен гняв. През нощта имаше достатъчно време да размисли и беше решил да излезе в открит бой. Ще заложи всичко на карта. Ще се бори докрай с всички средства, с които разполага.

Можеше да разчита на тридесетина въоръжени мъже. Хората му бяха първокласни стрелци. С тяхна помощ щеше окончателно да се разправи с този непокорен град, който се осмеляваше да се противи на волята му. Цяла Аризона щеше да трепери от страх!

„Тежко ти, Ласитър! — помисли мрачно той. — Ти ще бъдеш първият, когото ще хвана, когато градът падне в ръцете ми!“

Мислите му се носеха напред. Другото, което щеше да направи, беше да се погрижи за свикването на съда. Щеше да охранява съдебното заседание с въоръжените си мъже. Първо щеше да се изпълни вече обявената присъда на Арч Колеман. Тя беше съвсем законна. Палачът с удоволствие ще се заеме с обесването.

После Джудит Бергман щеше да бъде улучена от „заблуден куршум“. Единствената свидетелка трябваше да бъде премахната.

Никой от съдебните заседатели нямаше да повярва в думите на Ласитър, затова щеше да го изправи пред съда по обвинение за освобождаване на осъден на смърт и опит за убийство. Това също нямаше да му създаде особени трудности.

Хуанита Перада навлече ленената риза. Дрехите й лежаха разкъсани на пода. Също като Джудит Бергман тя се почувствува като каеща се грешница. И наистина — чакаше я труден път. Тя знаеше това много добре. Питаше се със страх какви ли ще бъдат следващите ходове на Ред Клайд Мълиган…

* * *

Мълиган блъсна Хуанита да върви пред него и я изведе навън. Мъжете ги изгледаха мълчаливо и равнодушно. Може би някои от тях се отвращаваха от подобни сцени, но повечето се наслаждаваха на красивата жена в прозрачна тясна рокля.

— След половин час тръгваме за града! — извика Мълиган. — Пазете добре тази руса вещица, за да не избяга. Тя ще ни трябва още известно време.

Той кимна на Джеси Шърман да се приближи и доверително му прошепна:

— Ако всичко мине добре, утре ти ще бъдеш новият шериф на Каза Гранде. И без това си първи заместник-шериф, така че и по закон си в правото си да поемеш службата. Защото с досегашния шериф може да се случи нещо…

Шърман веднага разбра.

— Да — каза той. — Има много възможности. Верн Стюдмън се оказа забъркан в сериозно престъпление. Трябва да отговаря за делата си.

— Точно така — отговори Мълиган. — Стюдмън е действувал на страната на престъпниците. Имаме достатъчно свидетели. А пък ако загине в бой, няма да има възможност да дава неверни показания. Всичко ще бъде наред, Джеси. След няколко дни ще ни величаят като спасители на Каза Гранде.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 39
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)