Да си намериш майстора
- Автор: Паркс Адель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да си намериш майстора». Краткое содержание книги:
Героинята на скандализиращия й роман „Да си намериш майстора“ Кас Пери е амбициозна, красива, преуспяла тв продуцентка. Държи на три неща: дрехите да са маркови, рейтингът да е висок и гаджетата да са… за еднократна употреба!
Позакъсалият канал TV6 стартира създаденото от Кас предаване за двойки, които планират в най-скоро време да застанат пред олтара.
Целта е предбрачно да се провери дали единият от двамата няма склонност да кръшка. Ако изпитвате и най-малко съмнение в бъдещия си партньор — телевизията е на линия! Тя ще спретне „случайна“ среща на подозираната половинка с бивше гадже, пък ако трепетите не са угаснали и се озовете в прегръдката (и в постелята) на старата любов — камерите са готови!
И в ефир се зареждат сълзи на разкаяние, треперещи длани и стиснати (та и разменени) юмруци. Шоуто е коментирано и оплювано. Аудиторията — скандализирана и заинтригувана. Рейтингът скача до небето, рекламодателите направо ще се избият.
Но ето че се намира един, който отказва да участва в предаването поради… морални съображения. Не му се нрави, видите ли, прокламираното от екрана разрушаване на ценности, като вярата в любовта и брака и прочие.
Решена да го убеди да застане пред обектива, Кас Пери се впуска в преследване на… мъжа на живота си.
Макар че попада в обсега на собствената си скрита камера, небезизвестната продуцентка със зъби и нокти си проправя път към хепиенда на тази съвременна електронномедийна приказка.
„Боб“ е едно от малкото имена, които майка ми спряга постоянно. „Госпожа Купър ми каза, че в «Бутс» имало промоция на шампоан, при закупени два получаваш третия безплатно“; „В събота Албърт и Дороти празнуват четирийсетата си годишнина и съм канена на вечеря“; „Доктор Дийн пита как си.“ Отегчително е да се следят подробностите за живота на тези скучни хора.
— Не беше удобно телевизорът да работи, докато той беше у дома — продължава майка ми.
Разочарована съм, затова бързам да приключа разговора и да освободя линията. За да не се разсърди, се изисква някаква жертва. Предлагам в събота да излезем на пазар. Още не съм го изрекла, и вече съжалявам. Ще бъде непоносимо — винаги става така. Първо, тя обича разпродажбите в „Арми анд Нейви Стор“20, докато аз предпочитам да пръскам безбожни суми на Бонд Стрийт. Ако отидем на Бонд Стрийт, лицето й ще застине в една от онези гримаси, които според мен най-много й допадат — потресена или сърдита. Потресена от цените и сърдита на целия свят. Не мога да понасям внезапните й изблици в малките бутици: „Каква е цената на това? За едно нищо и никакво парцалче! Ама че подгъв! Аз ще ви го ушия по-добре.“ Което е странно, тъй като в живота си не е теглила и един тегел. Но шумните прояви на възмущение не са най-страшното — мълчаливото порицание на моята фриволност и непрестанното цъкане с език на касата, когато дойде моят ред да заплатя сметката с някое от магическите си късчета пластмаса, са далеч по-неприятни. Ето защо обикновено пазаруваме в „Арми анд Нейви“, където аз постоянно й развалям удоволствието, като й показвам „хубави“ неща и пояснявам: „Като за теб, мамо.“ Тя неизменно си отмъщава, като купува избраната от мен грозотия и ми я подарява за Коледа или за рождения ми ден. И въпреки всичко това редовно се подлагаме на тези адски мъчения. Какво друго ми остава? Нали ми е майка. Дано да успея да навия Джош или Иси да обядват с нас.
Като затварям телефона, почти целият екип вече е налице. С изключение на Том и Марк. Творческото им амплоа ги освобождава от задължението да се явяват на работа, ако предишната вечер са препили. Картината е според очакванията ми — заобиколена съм от призрачни сенки. Бледи и небръснати, вонящи на алкохол, пот и секс. От време на време се сдърпват за глупости, уж понеже обезмаслената сметана в машината била свършила, но в действителност — защото неистово ги цепи глава. В този миг в офиса се втурва Рики и разбива тягостната атмосфера на пух и прах:
— Видяхте ли рейтинга?
Мамка му, рейтингът. Сигурно съм се интоксицирала от алкохолните изпарения, щом можах да забравя за него. Броят на телефонните обаждания говори, че предаването е постигнало съкрушителен успех. Но още е рано да се вадят заключения. Рейтингът е най-точната мярка за това — колко зрители са гледали предаването. Той е истинският лакмус.
Рики притаява дъх. Знам, че новините са добри.
— Е?
Той се ухилва. Наслаждава се на момента. Решавам да не го мъча и си позволявам да се усмихна една идея по-широко:
— Е?
Продължава да се разсейва. Още малко — и ще го уволня. Само едно момиче може да бъде толкова търпеливо.
— В десет часа един милион и четиристотин хиляди зрители са приключили телевизионните си приемници на TV6.
Изявлението се посреща с гръмогласен рев. Всички забравят махмурлука и започват да скандират, да ръкопляскат и да крещят, с две думи — да се държат като хулигани, надрусани с екстази, което не е далеч от истината. Аз запазвам самообладание.
— Браво на маркетинговия отдел. — Усмихвам се на Дай и Дебс. Зная, че деветдесет и пет процента от зрителската аудитория на първото издание на дадено предаване е плод на маркетинга. Дали зрителите ще продължат да го гледат и след петата минута, зависи от качеството на самото предаване. Захвърлена съм на милостта на дистанционното управление. Колко недостойно.
— А след рекламния блок? — питам.
— Милион и шестстотин хиляди!
Мой ред е да се разпищя.
С всичка сила.
5.
— Представяш ли си?! — питам Фай за четиринайсети път. — Рейтингът се е повишил. Това означава, че част от зрителите са позвънили на приятелите си да ни гледат!
20
Верига магазини за евтини, здрави спортни дрехи и аксесоари за планински туризъм, лов и др. — Б.пр.