Бавно изгаряне
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бавно изгаряне». Краткое содержание книги:
Кейт забели очи, а Кийра поклати глава.
— Сега не е време за драматични изпълнения — каза Кийра.
— Предполагам, че трябва да си разопаковам багажа — въздъхна Изабел със съжаление. — Толкова време ми отне да натъпча всичко в колата на Кийра. Утре ще трябва да се обадя в колежа и да им кажа да ми върнат кашоните, които вече изпратих по пощата.
— Нищо няма да разопаковаш. Ти отиваш в колежа.
— Но как…
— Планът не се е променил. Кийра ще те закара с колата си и после ще продължи към нейния университет.
— Но откъде ще намерим парите за таксата?
— Първоначалната такса вече е платена — обясни Кийра. Тя се обърна към Кейт: — Аз мога да тегля заем и да платя останалата част от таксата за обучението й и другите разходи.
— Това е добър резервен план, но засега мисля, че мога да осигуря достатъчно пари от фирмената си сметка, за да платя първия семестър.
— Но как ще живееш ти? — попита Изабел. — Ти нямаш кола.
— Ще наема. Тъй като моята е неизползваема, от застрахователната компания ще ми платят за нея.
— Няма да ти дадат кой знае колко за онзи куп ламарина — отбеляза Изабел.
— Банката може ли да направи запор на сметките? — попита Кийра.
Кейт поклати глава.
— Банката не може да пипа парите, докато не настъпи падежът на заема.
— Но това е след по-малко от месец — изтъкна Изабел.
Кейт стана от масата и отиде до хладилника за шише вода. Това бе лукс, с който скоро трябваше да се раздели. Нищо й няма и на чешмяната вода, помисли си тя.
Взе три бутилки, подаде по една на сестрите си и каза:
— Когато отворих тези сметки и съобщения и прочетох писмото от банката, в което се обясняваше, че майка ни е заложила всичко, включително и моята фирма, адски се разстроих, честно казано. — Изабел сведе глава и Кейт бързо продължи: — Трябва да престанеш да се опитваш да разбереш или защитиш мама. Ти сама го каза. Тя е направила всичко по силите си.
— Тогава защо отново започваш за говориш за това?
— Опитвам се да ви обясня. Бях поразена и вбесена и със сигурност не мислех трезво. Сега обаче отново съм се овладяла. — Тя обиколи масата и седна. — Никой няма да успее да ми вземе фирмата.
— Как е успяла мама да използва фирмата ти като обезпечение?
— Тя беше равностоен партньор. Аз уредих нещата по този начин, защото, първо, нямах осемнайсет години, а после се оказа удобно решение, когато заминах за Бостън. Тя имаше пълномощия да подписва чекове и да действа от мое име.
— Но как ще попречиш на банката да ти вземе фирмата? — попита Изабел.
— Ще измисля някаква сделка с универсалните магазини, може би ще им дам по-голям процент, ако ми платят по-голяма авансова сума. Не се тревожете.
— Но ако това не се получи?
— Ще послушам съвета на Изабел. Ще си намеря наематели. — Тя се усмихна и добави: — Може би ако са мъже, ще плащат малко повече, ако добавя някои екстри.
Кийра се засмя. На вратата се позвъни и това прекъсна разговора. Изабел скочи и се отправи към вратата.
— Може това да е първият наемател — извика тя, смеейки се.
Кейт погледна Кийра.
— Мислиш ли, че може да е Рийс?
— Не. Той замина за Европа. Остави съобщение на Изабел, че заминава и че се надява тя да обмисли общото им бъдеще, докато него го няма.
— О, боже! — възкликна Кейт. — Е, поне не е в Силвър Спрингс.
— Кейт, първият ти наемател е тук — извика Изабел откъм коридора.
— Какво ли пък… — промърмори Кейт.
Двете с Кийра се изправиха едновременно точно когато Изабел, ухилена до ушите, влезе в кухнята, следвана от Дилън Бюканън.
Кейт толкова се изненада да го види, че падна на стола си. Изабел го запозна с Кийра, която отиде и се ръкува с него. Кейт не намери глас, с който да каже „здрасти“. Или „довиждане“.
— Чували сме толкова много за теб — каза Кийра. — Радвам се най-после да се запознаем. Не успяхме да присъстваме на дипломирането на Кейт и Джордан. Всички от семейство Бюканън ли бяха там?
Той кимна и се усмихна.
— Ние сме доста голямо семейство. Сигурно щяхме да ви се сторим смазващо многобройни.
Той съзнателно не обръщаше внимание на Кейт и продължи приятния разговор със сестрите й, отговаряйки на въпроси за Нейтънс Бей и Бостън.
Кейт още не можеше да се освести от изненадата. Не можеше да направи нищо, освен да го гледа втренчено и да се надява, че не се е изчервила. Имаше чувството, че лицето й е пламнало. Изчервяването издайнически признак на вина ли беше? Но за какво трябваше да се чувства виновна? Сякаш не знаеше. Например заради страстния невероятен секс цяла нощ с брата на най-добрата си приятелка. Имаше защо наистина.