Шансове

— Да не си посмяла да ме докоснеш, чу ли!

— Тъпа негърка! Не си знаеш интереса! И това не ми се беше случвало, да не ме иска някаква си тъпа чернилка проститутка.

— Не го правя с жени! — отсече Кери, но все пак се сдържа да не уточни, че освен това се гнуси от такива като нея — тлъсти и нечистоплътни, с мазна кожа, с лош дъх и трипер.

— Е, все някога има и първи път — не се отказваше дебеланата. — Ако искаш да ти е добре тук, не ме отблъсквай. Наясно ли си, негърко?

Кери вътрешно се смрази от ужас.

— Намери си някоя друга, не те искам — остана непреклонна тя, макар да съзнаваше, че с това подписва присъдата си.

И наистина се оказа така. На следващия ден никой не й проговори. Щом новината, че е отказала на тарторката, се предаде от ухо на ухо, момичетата се държаха с нея като с прокажена. Никоя не искаше да си има допълнителни проблеми. Кери просто престана да съществува за тях. Животът в Уелфеър Айлънд беше отвратителен, но все пак се понасяше. Но оттук нататък стана невъзможен.

Нощем Кери лежеше будна върху нара си, скована от ужас и толкова самотна, че всеки миг съпротивата й можеше да рухне и да се предаде. Не виждаше смисъл да живее. Какъв грях беше извършила, за да я затворят тук? Защо Бог я беше забравил?

Тя отново и отново премисляше какъв можеше да бъде животът й. Но си даваше сметка какъв всъщност е бил и каква в действителност е тя. Мъчителката й беше права. Нали й каза: „Тъпа чернилка проститутка“. Тя беше точно това.

Постепенно размислите върху злощастия й живот промениха посоката си. Тя вече обмисляше как да остави всичко зад гърба си и да отвори нова страница за себе си. Така Кери си постави цел и животът й придоби смисъл.

Един ден в банята беше необичайно тихо. Другите момичета крадешком хвърляха странни погледи към Кери, припряно се измиваха и се изнизваха една по една навън.

Предчувствие за нещо лошо се надигна като змийче в душата й. Но това усещане се бе превърнало в ежедневие, нещо като неделима част от съществото й. Кери съзнателно го потисна. Продължи да се къпе. Енергично триеше тялото си със сапуна против паразити — под мишниците, между краката, навсякъде. Преди поддържаше тялото си чисто по задължение, сега беше станала маниачка на тема чистоплътност.

— Здрасти, чернилке!

Кери отвори очи и видя тлъстата тарторка, придружена от четири момичета. Това бяха първите думи към нея след сблъсъка в килията преди седмица.

— Искам да ти кажа — продължи презрително червенокосата, докато събличаше затворническата си униформа. — Реших да не ти се натискам, защото си тъпа — тя свали сутиена си и обхвана с длани големите си гърди. — Искам ти да ги смучеш!

Кери пусна сапуна и опита да се измъкне от отделението с душовете.

— Ей, не толкова бързо, миличка! — подигра я лесбийката.

Две от придружаващите я момичета преградиха пътя на Кери и застанаха от двете й страни.

— Свалете я на пода — заповяда тарторката — и задръжте краката й.

Не можеше да избяга. Не можеше и да се бори — бяха пет срещу нея. Момичетата се нахвърлиха върху Кери, принудиха я да легне върху мокрите плочки. Две я държаха за ръцете, две за краката. Тарторката се ухили самодоволно.