![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
— Трудно ми е да го повярвам — казах галантно.
Тя стисна гърдите си и насочи зърната им към мен.
— Виждаш ли ги? — попита, докато мачкаше лявата. — В предишния ми живот бяха с два размера по-малки и въпреки това бяха огромни. В пубертета непрестанно ме болеше гърбът. Мога да се обзаложа, че са били толкова твърди само за една седмица, когато съм била на тринадесет. Може би.
Улови ме за ръката и я постави на перфектния си плосък корем.
— И никога не ми е бил такъв. Все си имах малко коремче, още преди да родя. А след двете раждания вече нямаше отърваване от него.
Плъзнах ръка покрай бедрото й и я улових за дупето.
— А какво ще кажеш за това?
— Мнооого по-голямо — рече Джеси и се засмя. — Бях доста едричко момиче, приятелю.
— Няма нищо лошо в това да ти е голямо дупето — казах. — И Кати беше дупеста. Да си призная, харесваше ми.
— Е, и аз тогава не се притеснявах особено. Да те измъчват подобни комплекси е глупаво. Но от друга страна, за нищо не бих сменила всичко това. — Тя прокара предизвикателно ръце по тялото си. — Аз съм страхотно парче! — Разсмя се и аз се присъединих към нея. Джеси се наведе и ме погледна отблизо. — Тази работа с котешкото око е страшно интересна. Дали не са използвали котешка ДНК, а? Нали разбираш, да са ни вкарали генетичен материал от котка? Не бих имала нищо против.
— Едва ли — отвърнах. — Защото щяхме да проявяваме и други животински наклонности.
— Че ние какво правим? — рече тя и отново разклати гърди.
Вдигнах ръце, за да успокоя вълнуващия им бяг.
— Първо — уточних, — котките имат власинки на пениса.
— Шегуваш се.
— Ни най-малко. Тъкмо тези власинки стимулират овулацията при женската. А ако не си забелязала, аз нямам нито косъмче долу. Да не говорим за власинки.
— Това не доказва нищо. — Джеси бавно се наведе и се излегна с цялото си тяло върху мен. После ми се усмихна съблазнително. — Може би не го правим достатъчно настойчиво, за да щръкнат?
— Долавям предизвикателство — рекох.
— И аз долавям нещо — отвърна тя и си размърда дупето.
— За какво мислиш сега? — попита ме малко по-късно.
— Да си призная, мислех за Кати. И колко често сме лежали, както сега с теб.
— На килима, искаш да кажеш.
Чукнах я лекичко по челото.
— Нямах предвид секса, а времето след него. Когато просто се излежавахме и се наслаждавахме на близостта си. Помня, че го направихме веднага след като отидохме да се запишем.
— Какво те накара да се запишеш?
— Нямам представа — признах. — Беше на шейсетия ми рожден ден и се чувствах потиснат от това, че остарявам. И тогава тя предложи, когато дойде времето, да се запишем в армията. В началото бях изненадан. В семейството ни винаги сме поддържали антивоенни настроения. Участвахме в протестите срещу Субконтиненталната война, макар в началото на това да не се гледаше с добро око.
— Много хора протестираха срещу тази война — посочи Джеси.
— Да, но ние го взехме на сериозно. В градчето дори ни се подиграваха за това.
— И как успя да те убеди да се запишете в Колониалната армия?
— Каза, че не била противник на всички войни или армии, а само на тази и на нашата армия. Каза, че хората имат право да се защитават и че вероятно вселената не е никак приятно място за живеене. Добави също, че освен споменатите благородни причини няма да е никак зле, ако отново бъдем млади.
— Но не бихте могли да се запишете едновременно — рече Джеси. — Освен ако не сте били връстници.
— Тя беше по-млада от мен с една година. Припомних й, че след постъпването ми в армията от юридическа гледна точка ще съм мъртъв и че едва ли ще се срещнем отново.
— И тя какво каза?
— Каза, че това са подробности. Че ще ме открие, където и да съм, и пак ще ме замъкне под олтара. И щеше да го направи, повярвай ми. Биваше я в тези неща.
Джеси се подпря на лакът и ме погледна.
— Джон, наистина съжалявам, че тя не е тук с теб.
Усмихнах се.
— О, няма нищо. Просто от време на време страшно ми липсва.
— Разбирам те напълно. Моят мъж също ми липсва.
Погледнах я.
— Нали каза, че те изоставил заради по-млада жена и после получил хранително отравяне?