Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Адмирал Лев Стромо, офицерът, който служеше като политическа свръзка на ЗВС, гордо се усмихна, като че ли успехът беше постигнат лично от него.
— Вече сме в състояние да създаваме слънца, където пожелаем.
— Колко често ще го правим, господин председателю? — попита мудният представител на Релекер, приятна планета, която с мекия си климат и многобройни горещи извори обещаваше да се превърне в доходен курортен свят. Черната му коса бе прилепена с гел към черепа му на пищни къдрици.
— От нас зависи — отвърна Базил. — Най-важен е фактът, че можем да го правим. Изглежда, сме успели да впечатлим дори мага-император.
— Кой може да каже кога са впечатлени илдирийците? Все още не знаем почти нищо за тях — възрази представителят на Дремен, мъж с млечнобяла кожа, чийто мрачен облачен свят не го бе подготвил за слънчевата Земя.
— Ами ако приемат демонстрацията като заплаха?
— Не сме заявявали никакви агресивни намерения, но кликиският факел е като огромен знак „Пази се от кучето“ в нашия двор — отвърна Базил. — Нека сами си правят заключенията.
Адмирал Стромо повдигна нов въпрос.
— Получихме съобщение от моя началник генерал Ланиан. Престъпният пират Ранд Соренгаард е бил неутрализиран край системата Ирека. Той и всичките му скитнически корсари са били пленени и екзекутирани.
Червенокосата представителка на Ирека, която седеше до Стромо, облекчено въздъхна.
— Вече можем да възстановим нормалните си търговски връзки — каза тя. — Ще посъветвам великия губернатор да отмени дажбите и да наложи твърди цени, за да се избегне икономическият хаос.
— За всяка добра новина има и лоша — каза Базил. Обичаше да уравновесява заседанията, за да не се израждат в низ от оплаквания или самовъзвеличавания. — Въпреки всичките ми усилия, не успях да постигна напредък с терокските владетели. Те са ужасяващо сдържани и ни най-малко не ги е грижа за нуждите на междузвездната търговия и управление. Ще трябва да се задоволим със зелените жреци, които ни пращат.
Терокските ръководители не осъзнаваха големината на галактиката. Нормалните електромагнитни излъчвания — радиовълни, движещи се със светлинна скорост — изминаваха разстоянията за десетилетия, понякога дори за век. Беше непоносимо трудно да ръководиш мащабни военни операции, да осигуряваш планетна защита и даже да се занимаваш с редовна търговия.
С илдирийския космически двигател корабите се движеха няколко пъти по-бързо от светлината. Много от тях изпълняваха куриерски функции, доставяха новини и важни дипломатически комюникета, ала дори с най-бързите кораби тези съобщения стигаха при получателите си за дни или седмици.
Телевръзката на зелените жреци обаче бе мигновена, независимо от разстоянието, стига на всяка станция да имаше световно дърво и жрец. Тези комуникации не бяха лукс — не бяха празно удобство, — а абсолютна необходимост за развитието и процъфтяването на Ханзата.
За съжаление, зелените жреци бяха хора, а не машини и използването на телевръзка изискваше тяхното съдействие. Ханзата не можеше да ги принуди, а терокците определено не бяха много съгласни да сътрудничат.
— Не смеем да действаме прекалено открито, за да не ги настроим против нас, господин председателю — каза ирекската представителка, все още неспокойна поради неотдавнашните проблеми на планетата си с пиратите.
— Ще ми се да можехме просто да принудим Терок да подпише Хартата на Ханзата — обади се бледият дременски делегат.
— Това не е възможно, освен ако не искаме да им обявим война — отвърна Базил.
— Ще победим — отбеляза адмирал Стромо.
— Както винаги, ценя вашия принос, господин адмирал, но агресивното поведение най-често е неблагоразумно. Няма да допусна да ме запомнят като председателя, чиито прибързани укази са ни въвлекли в галактическа рецесия.
— И други млади светове, репресивни режими или религиозни фанатици са се опитвали да обърнат гръб на Ханзата — продължи да упорства Стромо и стрелна с поглед представителя на Рамах.
— Набожността и традицията не правят човек „фанатик“, господин адмирал — спокойно му отговори мъжът. — Ние просто намираме теранския архиотец и широките официални компромиси на единството за прекалено общи. Предпочитаме да се завърнем към учението на Корана.
— Адмиралът нямаше предвид Рамах, сигурен съм, но е имало и по-крайни обстоятелства — намеси се Базил.