Съдби, по-лоши от смъртта

Днес, в деня на петдесетгодишнината на Джил, ние трябва да сме благодарни за нейното неформално образование. Защото, слава Богу, тя не е имала друг избор, освен да приема житейските възгледи на младежите такива, каквито ги е чувала. Липсата на специализирано образование я спасява от неизбежните при обратния случай интерпретации и псевдонаучни тълкувания, които биха провалили всичко. Тя се чувства длъжна просто да записва това, което споделят децата — добро или лошо, — а после да ги снима…

Нейните книги не са теоретични. Те са пряка и точна документация, която или приемате, или не. Те са изцяло органични, надигат ствол от плодородната почва на живота като младо ябълково дръвче.

Бъдещите изследователи вероятно ще се запитат дали фотографиите на Джил в настоящата книга са ретуширани. Не са. Оставени са така, както са били направени. Ако могат, нека обяснят как с течение на годините тази жена става все по-хубава…“