За Япония — като за Япония
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За Япония — като за Япония». Краткое содержание книги:
Слушам Кането, слушам го и усещам как тая японска система на обучение и опекунство обира около мене луфтовете, усещам как хастарът на сакото ми започва да се каменява, да се превръща в ризница, в която за мене няма въздух и която отвсякъде ме убива. Бедният симпатичен японец! Той дори не усеща, че е вкаран в такава решетка, от която няма отърване. Добре е само, дето той и сега, и в миналото не е знаел, че извън тая решетка има и друг живот, и не иска да излезе извън нея. И всяко замахване с оня дресировъчен камшик на него му изглежда като погалване, като предупреждение за опасности, които ще го връхлетят, ако той не учести още повече движението си, ако не стане още по-покорен и старателен. И той щастливо се усмихва на камшика, и му благодари със своята предана усмивка за това, че е изплющял и го е предпазил от беди!
— През всичките тези етапи едно качество стои над всички. — Кането замълчава, поглежда ме, додава: — Това е, което за вас, европейците, си остава може би непонятно. Най-много точки получава не онзи, който най-добре, най-бързо и най-интелигентно се справя с работата си, а онзи, който най-добре общува с колегите си, който е най-любезен, който създава най-добра атмосфера около себе си… Ние, японците, сме убедени, че където има добра атмосфера, там всичко е наред… Безспорно талантът, умението във всички случаи донасят добри точки и те се вписват в картона на работещия. Но това, че някой от нас е конфликтен, че е създал лоша атмосфера, ще му донесе повече отрицателни точки. В края на краищата точките се сумират и той нищо няма да спечели.
— А ако кажем, работникът, инженерът или счетоводителят е конфликтен човек, но е безспорно способен, даже талантлив и направи рационализация — тогава какво става с точките?
— За една голяма рационализация се дават морални премии. У нас има много голям интерес към рационализациите, но те не носят голяма материална полза. Добрите точки са повече ценни, защото те ти позволяват малко по-рано от другите да преминеш в по-горна степен, да бъдеш повишен в ранг, което вече носи и повишение иа заплатата… Ала това изпреварване на колегите ти не е голямо — то е просто стимул за труд и старание, не повече. То става с оценката и съгласието на всички и пред очите на всички. В резултат на което на всеки 15 години се получава, при нормални условия на развитие, удвояване на заплатата.
— Не прекалявам ли с въпросите си, Кането сан?…
— Не — отвръща ми Кането. Зная, че и да го уморя от въпроси, той няма да признае. Няма да е японец, ако признае своята слабост…
— Кой и как решава, например вие, Кането сан, да станете ръководител секция?…
— Тая наша точкова система е сложна. Целият конструкторски отдел, както виждате, работи в една зала. Разделени сме на секции, всяка секция си има своя вътрешна йерархия. Аз работя пред очите на своите другари от секцията. Като си тръгнем, имаме картони. Даже сега моят картон е обърнат — Кането става и ме повежда по коридора, за да ми покаже своя картон — той наистина е обърнат и червени магнитни линии сигнализират в машината, че в момента Кането не работи. — Всички мои колеги, които са някъде и картонът им е на червено, не работят. Зеленият цвят значи, че са тука. Като излезеш, примерно за кафе, за тоалет — обръщаш си картона. Работното време намалява. Върнеш се, включиш го… Чрез тия картони — казва Кането — ние си даваме един на друг оценка по няколко показателя: — настроение, усърдност, фантазия, прилежност, дисциплинираност, уважение към другарите… Всеки ден правим така. Пишем своето мнение и за началника по същите почти показатели… В края на месеца точките се сумират, и ако си изостанал — това означава в едни случаи бележка, в други — задържане на заплатата, ако не продължиш да набираш минимума от точки, ще последва задържане в длъжност, което вече е много лошо… Ако задържането на пояса под минимума продължи, следва понижение, което е още по-лошо. След две такива понижавания следва превеждане в друга, по-нискокачествена работа, от което по-страшно е вече освобождаването…
— И това е краят?…
— Това е началото на края… Защото, ако те освободят от такава високопоставена фирма като нашата, може да отидеш в друга, по-второстепенна, но вече с по-ниска заплата, и с никакви шансове да постигнеш това, което си бил… И след като си загубил вече всички привилегии, оттам вече има само надолу…