Сред белия ад

— Сега! — извика Мат и той и спътницата му се затичаха се с делтаплана надолу по склона, към пропастта и се стрелнаха в студения утринен въздух.

Аруула, която здраво бе затворила очите си, нададе пронизителен писък, когато загуби почва под краката си и я задържаха единствено коланите.

— Не се страхувай! — успокои я Мат, чиито две ръце бяха върху командния трапецовиден лост и управляваше сигурно планера.

— Не се страхувам! — отвърна му обидено тя. — Аруула никога не се бои…

Мат направи лек завой, мина покрай хълма, на който стояха нарките и им махаха с ръце.

Тогава накара планера да опише по-остър завой и се спусна като хищна птица надолу, срещу далечната долина.

— Меердуу! — извика високо Аруула, но вятърът отнесе вика й.