Мечът на зората

ПЪРВА ГЛАВА

ЖЕНАК-ТЕНГ

Хоукмун и д’Аверк оголиха саби и се загледаха в странната сфера, която се приближаваше към тях.

Дрехите им се бяха превърнали в дрипи, телата им бяха покрити със засъхнала кръв, лицата им бяха пребледнели от изтощение, а в очите им почти не се четеше надежда.

— Ех, да имах сега силата на амулета — въздъхна Хоукмун, но по съвет на Рицаря амулетът бе останал в Медния замък.

Д’Аверк се усмихна уморено.

— Стига ми и поне капчица най-обикновена човешка енергия — рече той. — Каквото и да ни чака, не бива да се предаваме, дук Дориан. — И с тези думи той разкърши плещи.

Гръмотевичната сфера продължаваше да се носи към тях, подскачайки над зелената, покрита с мъх равнина. Беше огромна, цялата блестеше в разноцветни светлини и нямаше никакво съмнение, че сабите ще са безполезни срещу нея.

Сферата се претърколи за последен път, спря с оглушителен грохот и надвисна заплашително над тях.

После от вътрешността й се разнесе бръмчене, точно в средата се появи цепнатина, която продължи да се разширява, докато цялата сфера се раздели на две части. От вътрешността й бликна тънка струйка бял пушек, който се спусна над земята като облак.

Облакът започна да се разсейва и от него се показа строен, добре сложен мъж с дълга, прихваната със сребърен обръч коса, чието бронзово тяло бе покрито с къса червеникава, разтворена отпред роба. Не се виждаха никакви оръжия.

Хоукмун разглеждаше предпазливо мъжа.

— Кой си ти? — понита той. — Какво искаш? Обитателят на сферата се усмихна.

— Аз трябваше да задам този въпрос — рече той със странен акцент. — Виждам, че сте участвали в битка — и че един от вас е мъртъв. Изглежда ми твърде стар, за да бъде войн.

— Кой си ти? — повтори Хоукмун.

— Ама и ти си един твърдоглавец! Името ми е Женак-Тенг, от фамилията Тенг. Кажи ми сега с кого сте се били тук. Да не бяха марките?

— Това име нищо не ми говори. А и с никого не сме се били тук — отвърна д’Аверк. — Ние сме пътешественици. Битката, за която питаш, стана на огромно разстояние от тази страна. После побягнахме насам…

— И въпреки това целите сте в пресни рани. Добре де, елате. Ще ви помогнем — ще привържем раните ви, а може би дори ще успеем да съживим вашето приятелче.